О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
Гр.София, 15.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 1231 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ч.в А. и Б. Ч. Г. против Решение № 7047/ 15.10.2012 г. по гр.д.№ 4518/12 г. на СГС, ІІ-Г състав. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3124/98 г. на СРС, 43 състав, с което е отхвърлен предявеният от М. Т. Д., Е. Т. К., Р. Ц. М., С. П. В., Д. А. К.- М., А. А. К., С. П. М., И. П. С., Д. П. И., И. К. И., К. Д. И. и Д. Д. И. против касатоторите иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС, вместо което е постановено решение по съществото на спора, с което е признато за установено по отношение на ответниците и същите са осъдени да предадат на ищците владението на недвижим имот- парцел VІІ- * от кв.53 по плана на [населено място], м.”в.з.С.- с.”. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Касаторите молят същото да бъде отменено и да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявената искова претенция за собственост да бъде отхвърлена със законните последици, евентуално- при преценка за необходимост от извършване на нови или повтаряне на вече извършени съдопроизводствени действия по смисъла на чл.293, ал.3 ГПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са следните въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК:
– Допустимо ли е уважаване на иск по чл.108 ЗС, при който претендираният имот не е индивидуализиран с граници?
– Валидно ли е решение на органа по поземлената собственост, в което не са посочени съседи на възстановения имот и към същото липсва скица, която да индивидуализира същия?
– Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот, получен по замяна от държавата срещу предоставено жилище, когато същият е законно застроен?
Касаторите заявяват, че произнасянето на въззивния съд по посочените въпроси е в отклонение от практиката на ВКС, като за доказване на това си твърдение представят: ТР № 9/2012 г. от 07.11.2012 г. по т.д.№ 9/12 г. на ОСГК; Определение № 142/ 23.04.2012 г. по гр.д.№ 572/11 г. на І г.о., с което на основание чл.292 ГПК е инициирано приемането на посоченото тълкувателно решение; Решение № 369/ 21.12.2011 г. по в.гр.д.№ 372/11 г. на Габровския окръжен съд, за което няма данни да е влязло в сила.
Ответниците по касационната жалба- М. Т. Д., Е. Т. К., Д. А. К.- М., А. А. К., Р. Ц. М., С. П. В., С. П. М., И. П. С., Д. П. И., И. К. И., К. Д. И. и Д. Д. И. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираните от касаторите основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело, като при това въпросите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Въпросите относно индивидуализацията на спорния недвижим имот- както в решението на органа по поземлената собственост за неговото възстановяване, така и в исковата молба за собственост, са без значение за правилността на обжалваното въззивно решение, доколкото предметът на спора е надлежно индивидуализиран както в Решение № 5207/ 28.07.1995 г. на ПК „В.”, на което се основава собственическата претенция на ищците като наследници на бившите собственици, така и в исковата молба, по която е образувано производството- парцел VІІ-* от кв.53 по плана на [населено място] от 1950 г., м.”в. з. С.- с.”. По този начин е индивидуализиран имота и в обжалваното въззивно решение на СГС, при което, предвид наличието на надлежна индивидуализация чрез посочване на регулационния му статут, посочването на граници като допълнителен индивидуализиращ белег, респ. наличието на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, са без всякакво значение. Само за пълнота следва да се посочи обаче, че както в решението на поземлената комисия, така и в исковата молба процесният имот е описан и по граници, както следва: имот № * от кв.60, имот № * от кв.60 и път. Колкото до въпроса, подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот, получен по замяна от държавата срещу предоставено жилище, когато същият е законно застроен, същият няма обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение, доколкото въззивната инстанция изрично е приела, че процесният имот е незастроен, тъй като отстъпеното право на строеж в полза на праводателя на ответниците не е било реализирано поради строителна забрана, наложена за периода от 1983 г. до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ирелевантността на постановените от касаторите правни въпроси правят безпредметна преценката, дали обжалваното решение е съобразено с приложените съдебни актове. Независимо от това, следва да се посочи, че същото кореспондира със задължителните постановки на ТР № 9/2012 г. от 07.11.2012 г. по т.д.№ 9/12 г. на ОСГК, според което ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на Общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота, и съобразно това не може да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежаваният преди колективизацията. Приложеното решение на Габровския окръжен съд, независимо от предмета му, не е в състояние да обуслови допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид липсата на доказателства да е влязло в сила /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, но и поначало е неотносимо към постановените от касаторите правни въпроси, тъй като се отнася до напълно различна хипотеза, при която се преценява допустимостта на предявен иск за собственост върху възстановен имот по ЗВСОНИ, който не е нанесен в кадастралната карта и не съществува като самостоятелна кадастрална единица.
С оглед горното, не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СГС.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 7047/ 15.10.2012 г. по гр.д.№ 4518/12 г. на СГС, ІІ-Г състав, по касационната жалба на Л. Ч. А. и Б. Ч. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: