О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 16.03.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 104 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. А. против определение № 13280/19.09.2011 г., постановено по гр.д.№ 11467/2011 г. от Софийски градски съд, ІV „а” отд.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че дължимата държавна такса при обжалване на решение по извършването на делбата, следва да се бъде определена на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата. Съдът е приел на това основание, че дължимата държавна такса се определя върху стойността на дела на жалбоподателя. В тази връзка, съдът е потвърдил определението на СРС, с което е върната въззивната жалба, поради невнасяне на дължимата и определена по описания по-горе начин държавна такса.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса, каква е дължимата държавна такса при обжалване на решение, постановено в делбеното производство, във фазата по извършването на делбата.
По поставения правен въпрос е налице богата и еднородна практика на съдилищата, с която се приема, че доколкото при извършването на делбата, с решението се определя както стойността на всеки един дял, така и се определя дължимата държавна такса, при приключването на производството. Разпоредбата на чл.8 във вр. с чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е ясна и не подлежи на тълкуване. Съгласно тези разпоредби, дължимата държавна такса се определя върху стойността на дела, като при обжалване на решението, таксата се събира в половин размер от определената с решението държавна такса. В тази насока е и съдебната практика, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал., т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване, което предполага или липса на съдебна практика или наличие на правна норма, която е противоречива, непълна или неясна.
Предвид изложеното, обжалваното определение на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13280/19.09.2011 г., постановено по гр.д.№ 11467/2011 г. от Софийски градски съд, ІV „а” отд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.