О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 17.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 787/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. К., Д. К. П., Г. Д. К., С. К. А., Т. Д. Т., М. Н. Г., М. Н. Ф., Д. Н. И., Д. Н. И., К. Н. И., К. Н. И., Е. М. И. и Е. Е. И. срещу въззивно решение № 1313 от 25.06.2014 г., постановено по гр. д. № 4388/14г. на Софийския апелативен съд, 2 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 6472 от 20.09.2013 г. по гр. д. № 9386/10 г. на Софийския градски съд, I-2 с-в, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС по отношение на Н. Л. К., Д. К. П., Г. Д. К., С. К. А., Т. Д. Т., М. Н. Г., М. Н. Ф., Е. Н. И. /заместен в хода на процеса от своите наследници по закон Е. М. И. и Е. Е. И./, Д. Н. И. и К. Н. И., че С. П. С. и Ц. С. А. са собственици на магазин с площ от 55 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с прилежащия към него склад и 25% ид.части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ VІІІ-9 от кв.191 по плана на [населено място], м.”Зона Б-2” с площ от 201 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот акт № 63/02г. ищците в първоинстанционното производство са закупили процесния магазин от лицето Е. Г. К., която не е имала права върху него, тъй като и нейната праводателка М. Б. не е имала такива и по тази причина договорът няма вещнопрехвърлително действие, но че същите владеят имота от 15.05.2000г. и понастоящем по силата на сключен между тях предварителен договор и са го придобили по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може само да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението, респ. от касационната жалба. При липса на поставен въпрос касационната жалба не се допуска до касация само на това основание без да се обсъждат сочените допълнителни предпоставки за това.
В случая касаторите не са посочили, конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС би могъл да се произнесе само при наличието на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че твърдяното противоречие с решение № 305 по гр.д.№ 674/12г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че очертания от страните пред първата инстанция предмет на спора не може да се разширява от въззивната инстанция, не е налице. В случая позоваването след отговора на исковата молба на кратката придобивна давност е без значение, тъй като още в исковата молба ищците са заявили, че владеят имота от 15.05.2000г. в продължение на повече от 10 години.
Липсва противоречие и с представените Р № 154 по гр.д. № 275/12г. на Сливенския окръжен съд,, Р № 285 по гр.д.№ 1033/10г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р № 249 по гр.д. № 92/09г. на ВКС, ІV г.о., отнасящи се до недействителност на сделка, сключена от лице без представителна власт, тъй като в случая е прието, че ищците са придобили правото на собственост не по силата на прехвърлителна сделка, а по давност. Същото се отнася и за ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая, в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е приел, че ищците са доказали по делото осъществяването на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
При този изход на спора разноски в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1313 от 25.06.2014 г., постановено по гр. д. № 4388/14г. на Софийския апелативен съд, 2 с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: