О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 21.02. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1824 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Н. И. И. срещу Решение № 1045 от 03.05.2019г. по в.гр.д.№ 432/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО-12 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 4632/2017г. на СГС-16 състав. Първонстанционният съд е отхвърли изцяло иска с правно основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ -отм., предявен срещу Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди за увреждания, причинени при пътно произшествие от 21.11.2015г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска. Твърди се, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което следва да се ангажира отговорността на фонда за причинените от водача на неидентифицираното моторно превозно средство вреди на ищцата. Поддържа се, че пътното произшествие е настъпило по вина на насрещно движещия се неизвестен водач, който в нарушение на правилата за движение навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди“80, в който е пътувала ищцата. Водачът на този автомобил, за да избегне удара, задействал спирачната система и насочил управляваното превозно средство надясно, но излязъл от пътя, след което предприел маневра за връщане на автомобила на платното. Поради загуба на устойчивост, л.а. „Ауди“ поднесъл странично и се преобърнал, в резултат на което на ищцата били причинени травми на дланта и китката на дясната ръка. Поддържа се, че дори да бъде счетено, че вина за пътното произшествие има и водачът на лекия автомобил „Ауди“ – съпругът на ищцата Ш. И., всеки от делинквентите отговаря спрямо увредения в пълен обем, поради което Гаранционният фонд дължи пълна обезвреда в рамките на лимита. Според касаторката въззивната инстанция е следвало да назначи повторна автотехническа експертиза.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по поставените като процесуалноправни въпроси:
Следва ли въззивният съд да назначи и изслуша съдебна експертиза за изясняване на доказателствата по делото, ако счита, че приетата не следва да бъде кредитирана и при наличието на въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и необоснованост на първоинстанционното решение. Въведена е допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Може ли съдът да основе изводите си само на избрани доказателства без да обсъди приетата по делото автотехническа експертиза и да изложи съображения защо не я възприема; Следва ли съдът да вземе предвид приетата автотехническа експертиза, изготвена на база приетите от съда писмени доказателства за механизма на процесното пътно произшествие. Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Иска се допускане на обжалването и по материалноправния въпрос При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност“ , сключена с един от тях, отговаря ли пред увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или съобразно приноса на увреждането на застрахования при него делинквент при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 2859/2013г. на 1 т.о на ВКС.
В писмен отговор ответникът Гаранционен фонд оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно установено е, че за процесното пътно произшествие, настъпило на 21.11.2015г. около 08.часа на пътя между Русе и гр.Бяла в землището на с.Иваново, при което ищцата е пострадала като пътник в л.а. „Ауди“, управляван от съпруга й, не е бил съставен протокол за оглед на местопроизшествието; че в Констативния протокол за ПТП на МВР не са посочени причините и обстоятелствата за настъпването на пътното произшествие, а е посочено, че е образувано досъдебно производство. Безспорно е, че досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител е спряно. Назначената по делото автотехническа експертиза е посочила, че причина за настъпването на пътното произшествие могат да бъдат насрещно движещ се изпреварващ автомобил, навлязъл в пътната лента на л.а. „Ауди“, както и субективни действия на водача на този автомобил, довели до загуба на управление и излизане извън платното за движение. Вещото лице изрично е посочило, че и двете причини са равностойни като данни за причиняването на пътното произшествие от неизвестен автомобил се съдържат единствено в протокола за разпит на Н. И. в досъдебното производство.
Въззивната инстанция е приела, че годни доказателства установяващи твърдения от ищцата механизъм на произшествието /неправилно изпреварване и навлизане в платното за движение на л.а. „Ауди“ на насрещно движещ неустановен автомобил/ не са събрани. Обосновано е, че протокол за оглед не е съставен, че отсъства информация в Констативния протокол за птп за механизма и причините, че гласни доказателства не са събрани, въпреки че съпругът на ищцата като водач на катастрофиралото мпс е очевидец. Аргументирано е, че гласните доказателства-протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство, прокурорското постановление са негодни доказателства в гражданския процес. Акцентирано е, че вещото лице не може да посочи категорично причината за страничното унасяне на автомобила, в който е пътувала ищцата и еднакво възможно е такава да е насрещно движещ се автомобил, така и субективната невъзможност за овладяване на автомобила от съпруга на ищцата; че вещото лице е основало изводите си за насрещно движещ се автомобил единствено на показанията на ищцата в качеството й на свидетел в досъдебното производство. Така е аргументирано, че със заключението на автоексперта не могат да бъдат установени тези обстоятелства, които са основани единствено на твърдения на ищцата. Формираният краен извод е, че по делото не е проведено необходимото доказване на релевантната за отговорността на ответника причинно следствена връзка между уврежданията на ищцата и поведението на водач на неидентифицирано мпс.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Първият въпрос е хипотетичен и некоректно поставен. Въззивната жалба не съдържа оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, не съдържа и оплаквания за допуснато процесуално нарушение и твърдение за неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи. Въззивникът не е правил и доказателствени искания. Поради това не са налице предпоставките, разяснени в т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от практиката, обобщена в него.
Вторият въпрос не е правен, съставлява оплакване за допуснати процесуални нарушения. Паралелно с това е и некоректно поставен – несъответстващ на изложените от въззивната инстанция мотиви и правни аргументи за невъзможност чрез автотехническата експертиза, основана на несъбрани по делото доказателства /свидетелски показания на ищцата в досъдебното производство/ да бъде установен твърденият в исковата молба механизъм на пътното произшествие.
Третият въпрос също е хипотетичен, тъй като с въззивното решение е отречено съпричиняването на деликта от водача на лекия автомобил, т.е. не е налице условно зададената във въпроса предпоставка „съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти“.
Поради необосноваване на общата предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол с поставените в изложението въпроси искането за касационна проверка на обжалваното решение не може да бъде уважено. Поставените в изложението въпроси не отговорят на критериите, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия, включен в предмета на спора и обусловил изхода му правен въпрос от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, от несъгласието му с изводите на въззивната инстанция.
Касаторът следва да заплати разноски за насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт с приложеното пълномощно в размер на 100лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване срещу Решение № 1045 от 03.05.2019г. по в.гр.д.№ 432/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО-12 състав
Осъжда Н. И. И. да заплати на Гаранционен фонд сумата 100 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: