Т.д. 456/11 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 22.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №456/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. И. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма]-гр.Е. срещу решение № 430 от 07.01.2011 г. по в.гр.д. №1028 /10 на Великотърновски окръжен съд, с което потвърждава решение №51 от 02.07.2011 г. по гр.д. № 226/2009 на РС-гр.Е., с в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма]-гр.С. сумата от 18 078,35 лева-цена на стоки, ведно със законните последици. Навеждат се доводи за незаконосъобразност.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр.С. не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковата претенция се доказва от приетите като доказателства фактури, неоспорени от ответната страна, заключението на счетоводната експертиза и самото становище по иска от ответника, изразено в отговора му на исковата молба. Приел е, че наличието за същото вземане на предходно производство по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което издадената заповед е била обезсилена по реда на чл.415 ал.2 от ГПК с определение № 252 от 06.08.2010 г. на РС-гр.Е. постановено по ч.гр.д. № 172/2009 г. не води до недопустимост на осъдителния иск предявен по общия исков ред.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора: за допустимостта на осъдителния иск предявен по общия исков ред при наличието за същото вземане на предходно производство по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и ако така издадената заповед е била обезсилена по реда на чл.415 ал.2 от ГПК санира ли това евентуалната недопустимост на иска до датата на обезсилването.
Твърди се, че по тези въпроси са налице основанията за допускане до касация, визирани в чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правните въпрос от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите отговарят на тях. Не са налице, обаче допълнителните критерии по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, тъй като съдебната практика, която се сочи и прилага като постановена в противоречие с обжалваното решение по релевантните за спора правни въпроси не е в противоречие с обжалвания акт, тъй като касае принципната недопустимост на предявяване на осъдителен, вместо установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК при наличие на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В настоящия случай обаче, процесуалната ситуация е различна: издадената заповед по чл.410 от ГПК е била обезсилена по реда и на основание чл.415 ал.2 от ГПК по време на хода на процеса пред въззивната инстанция и съдът правилно е взел в предвид този факт, съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, която повелява на съда да се съобрази с фактите настъпили и след предявяване на иска.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Налице е ясната и непротиворечива процесуалноправна разпоредба на чл.235 ал.3 от ГПК, която не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 430 от 07.01.2011 г. по в.гр.д. №1028 /10 на Великотърновски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.