О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 23.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6803/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано от Н. К. К., чрез процесуален представител адвокат С. Р., против въззивно решение на СГС, ГК, ІІ „в” състав от 6.03.2013 г., постановено по гр. д. № 17141/2011 г., с което е потвърдено решение на СРС, 45-ти състав от 12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 27051/2010 г., с което е осъдено [фирма], [населено място], представляван от Н. К. К., на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да опразни и да предаде държането на Центъра за приложни разработки към Б., [населено място], представляван от директора Р. Т., на описаните в решението недвижими имоти, находящи се на адрес: [населено място], [улица].
С жалбата са мотивирани оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита се, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск, като недоказан и неоснователен, или ако се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Претендира се присъждане направените по делото разноски.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Липсва позоваване и прилагане на съдебна практика. В аспект на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е посочил следния въпрос: Ако свидетелят е присъствал в съдебната зала преди разпита си и е чул становищата на двете страни допуснало ли е процесуално нарушение, което да опорочава дадените от разпита на свидетеля показания. Поддържа се, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на закона-чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила във връзка със задълженията на съда за обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните и преценка на всички относими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост.
За ответника по касация Център за приложни разработки-Б., чрез процесуален представител адвокат И. Б., е подаден писмен отговор. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването по следните съображения:
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл и произнасянето по който да е обусловило решаващия правен извод на въззивната инстанция. Посоченият въпрос в аспект на основанието за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по съществото си е оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 1 ГПК и не съставлява „правен въпрос” по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изложението не съдържа обосноваване на основанията за допустимост, на които касаторът се е позовал. Основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК са посочени само бланкетно. Твърдението на касатора, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС е голословно. Не е посочена съдебна практика на ВКС. Необосновано е и твърдението, че правният въпрос, по който се е произнесъл СГС е решаван противоречиво от съдилищата, като не е посочен правен въпрос, нито е посочена противоречива съдебна практика.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 360.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат до договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0336814/21.10.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ В състав, постановено на 6.03.2013 г. по гр. д. № 17141/2011 г. по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], рег. по ф. д. № 3810/1991 г. на СГС, БУЛСТАТ[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от Н. К. К..
ОСЪЖДА ЕТ „Н. Б.-Н. К., [населено място], представляван от Н. К. К. да заплати на Център за приложни разработки-Б., [населено място]-1528, [улица], представляван от директор Р. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 360.00 лв. направени за касационната инстанция разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: