О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 23.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3168 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 256 от 17.09.2015г. по т.д. № 2853/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК, подадената от него частна жалба срещу решение № 41 от 22.06.2015г. по т..д. № 2853/ 2014г. на ВКС, I ТО.
Частният жалбоподател моли да се прогласи нищожността на обжалваното определение на ВКС, поради нарушение на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като е постановено от същия състав, който е постановил обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че инстанционният контрол не се осъществява от състава, чийто акт е обжалван.
Ответниците по частната жалба, [фирма] и [фирма] /н/ не представят отговор по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от частна жалба, първият състав на ВКС е приел, че решението на ВКС, доколкото е постановено по подадена касационна жалба, независимо, че с него са обезсилени съдебните актове на долните инстанции и е прекратено производството по делото по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, по силата на чл.296, т.1 ГПК, не подлежи на обжалване. Съдебният акт няма характер на определение, поради което не е налице хипотезата на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Определението е валидно и допустимо.
Не е налице поддържаното нарушение на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, от което се извежда нищожността на атакуваното определение, тъй като предмет на частната жалба не е определение, а решение на ВКС по чл.290 ГПК, постановено по касационна жалба, с което се обезсилват решенията на долните инстанции и се прекратява производството по исковете, като с оглед три инстанционния характер на исковите производства, касационното решение е необжалваемо. Проверката за правилността на обжалваното въззивно решение се предхожда от проверка за допустимостта му. Последната е част от предмета на делото пред касационната инстанция, поради което последиците от осъществяването й – обезсилване на решението на долните съдилища и прекратяване на производството по иска, не характеризира съдебния акт като определение. Подобно принципно разрешение, макар и във връзка с въззивното производство, е дадено в разяснителната част на т.8 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Извън наведената нищожност на обжалваното определение, оплаквания относно неговата правилност не са направени, поради което атакуваният акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 256 от 17.09.2015г. по т.д. № 2853/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.