О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№116
София, 24.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3123 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Д. 2007” Е., [населено място] против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2071 от 15.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 1385/2014 год., с което е потвърден отказ № 121 от 26.05.2014 год., вх.рег.№ 10536/26.05.2013 год. на съдия по вписванията в СВ при В., обективиран в определението му от 26. 05. 2014 год., да впише апротна вноска по партидата на търговското дружество, на осн. чл.73, ал.1 и ал.5 ТЗ, чл.264, ал.1 ДОПК и чл.2 от Тарифата за държавните такси към бюджета на АД и чл.8, ал.2 ПВ.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението му е „че съдът с постановеното определение е в противоречие със съдебната практика”, а „ с посочения в т.3 въпрос – трябва ли да се представи нотариално извлечение от дружествения договор?, е налице хипотезата „от значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отбелязано е също така, че спорните въпроси, извън горепосочения са: „ Следва ли да се представи – 1. удостоверение за данъчна оценка на имота по чл.264, ал.1 ДОПК от която да е видно, че лицето – собственик няма непогасени данъчни задължения за имота и декларация по ал.2 на чл.264 ДОПК; 2. съгласие с нотариална заверка на подписите и съдържание по чл.73, ал.1 ТЗ от прехвърлителя.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, съдебен акт на въззивния съд, от категорията определения, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането за вписване на непарична вноска в капитала на „Д. 2007” Е., обективирано в заявление на настоящия частен жалбоподател до съдията по вписванията при В., представляваща 1/5 ид.ч. от недвижим имот- двуетажна масивна сграда, без ъглово дюкянско помещение и проход, състояща се от 4 дюкянски помещения със застроена площ от 380 кв.м. в партера, 28 хотелски стаи, коридор, т3ераса и други помещения на етажа с площ от 470 кв.м., избени помещения под дюкяните и изба с три отделения под ресторанта, лятна градина с навес и тоалет, както и 17.26% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място с площ 952 кв.м., не отговаря на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, тъй като не са изпълнени общите изисквания на чл.6 от Правилника за вписванията, които следва да са налице, наред със специалните условя на чл.73, ал.5 ТЗ – декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, писмено съгласие на вносителя с описание на вноската , с нотариална заверка на подписа, нотариално заверено извлечение от дружествения договор, или от устава и съгласие на вносителя, държавна такса, на осн. чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, оригинали на представяните документи, придружени с два заверени преписа.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното определение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, който да попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – да е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд и да е обусловил решаващите му правни изводи, поради което е невъзможно да се прецени налице ли е твърдяното противоречие по см. на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. Отделен в тази вр. остава въпросът че липсва и цитирана от жалбоподателя съдебна практика, която да илюстрира съществуване на противоречие. Същевременно, доколкото според постановките в ТР № 7/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че законодателят е възложил на съдията по вписванията извършване проверка на правата на вносителя и ако доказателства за тези права не бъдат представени, искането за вписване, като недоказано, следва да бъде отказано, то преценката за правните последици, които настъпват от безспорната липса на сочените доказателства, извършена от въззивния съд, не е в отклонение от тази задължителна практика.
При отсъствие на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване за касационната инстанция отсъства задължение да обсъжда основателността на визираните критерии и за селекция, както се посочи и по- горе. Затова единствено за прецизност следва да се посочи, че селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не се изчерпва само с възпроизвеждане на законовия му текст, както е процедирал частния жалбоподател и то без да съобрази кумулативното единство, което законодателят е вложил в съдържанието му, според разясненията в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и на това основание – недоказаност на допълнителната процесуална предпоставка, частната касационна жалба не следва да бъде разгледана по същество.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2071 от 15.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 1385/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: