О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 16.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4348/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 219 от 13.05.2015 г. по в.гр.д. № 211/2015 г. на Врачанския окръжен съд е отменено решение № 9 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 503/2013 г. на Районен съд – Мездра в частта, с която е оставено без уважение възражението на К. Ц. В., Т. Ц. В., В. Ц. В., Х. В. В., С. Ц. И. и В. Н. В. по чл. 76 ЗН за прогласяване за относително недействителни на разпоредителните сделки, обективирани в нотариален акт № 116, т.ІІ, нот. дело № 330/2004 г.; нотариален акт № 71, т. ІV, нот. дело № 717/2004 г.; нот. акт № 62, т.І, нот. дело № 68/2005 г., нот. акт № 193/ т. VІ, нот. дело № 1247/2005 г. на съдия по вписванията при Районен съд- Мездра, в частта, с която не е отменен нотариален акт № 56, т.І, нот. д. № 64/ 2000 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба на УПИ V- 1760, УПИ ІІ- 1760, УПИ ІV- 1760, УПИ VІ- 1760 и УПИ Х-1760, всички в кв. 4 по плана на [населено място]. В отменените части е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл. 76 ЗН посочените сделки за обявени за относително недействителни, и е допуснато извършването на съдебна делба на УПИ ІІ, ІV, V, VІ и Х между наследниците на В. М. И., поч. 1964 г. при права както следва: 9/72 ид. части за С. Д. Х., 9/72 ид. части за С. Д. Х., 18/72 ид. части за П. Е. М., 18/72 ид. за С. Ц. И., 6/72 ид. части за В. Н. В., 6/72 ид. части за Х. В. В., 2/72 ид. части за К. Ц. В., 2/72 ид. части за Т. Ц. В., 2/ 72 ид. части за В. Ц. В.. Отменен е нотариален акт № 56, т.І1 нот. дело № 64/2000 г., с който П. Е. М. и Е. Е. Х. за признати за собственици на земеделски имот, възстановен по ЗСПЗЗ от 3 575 кв.м, представляващ част от парцел І в кв. 4 по плана на [населено място], за частта от 2 035 кв.м.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Т. Б. В., И. К. В., М. В. И., Г. А. И., К. П. И., Р. Г. С., Г. Б. С., Н. Т. П. и „И. -71” Е., със седалище [населено място], представлявано от управителя И. К. В., всички действащи чрез своя процесуален представител адв. Г. П.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторите считат, че съдът не е бил надлежно сезиран с иск по чл. 76 ЗН, тъй като такъв иск не е бил предявен с исковата молба. Освен това съдът е уважил иска и по отношение на лица, от които не е бил предявен. На следва място поддържат, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, в резултат на което е направил необоснован извод, че касаторите не са придобили имота по давност. В противоречие с материалния закон е приел, че осъществяваното от тях владение не е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, поради което те не биха могли да придобият правото на собственост с изтичане на кратката 5- годишна давност.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК са формулирали следните правни въпроси, по които се иска въззивното решение да се допусне до касационно обжалване: 1/Следва ли още в исковата молба при предявен иск за делба, който е съединен с инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН, да се посочат страните, правопораждащите факти и направеното искане , очертаващо спора по него. 2/ Исковата молба, с която се предявява инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН, съединен с иск за делба или за собственост, следва ли да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.2, 4 и 5 ГПК. 3/ Може ли да бъде въведен при условията на чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН във висящо производство по съдебна делба, ако не са посочени в исковата молба като ответници приобретателите на имота, а те последващо са главно встъпили в процеса при условията на чл. 225, ал.1 ГПК. 4/ В мотивите си въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, трябва ли да се обсъдят всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, като се съобрази приобщеният доказателствен материал. 5/ Възможно ли е да бъде обявена недействителността на актовете за разпореждане със сънаследствен имот, когато собствеността е възникнала в патримониума на трети лица на друго правно основание. 6/ Следва ли да се прогласи относителна недействителност на сделката по чл. 76 ЗН, когато вече имотът е бил придобит от трети лица в собственост на оригинерно основание. 7/ Относителната недействителност на сделката по чл. 76 ЗН с неограничен обхват ли е по време и настъпва ли материалноправна преклузия на възможността наследниците да се позовават на нея в делбения процес, ако друг правен субект придобие сънаследствения имот на оригинерно основание. 8/ Относителната недействителност, която ползва ограничен кръг лица и то само в случаите, когато са се позовали на нея, приравнена ли е на нищожно правно основание, което е пречка за придобиването на имота при условията на чл. 79, ал.2 ЗС.
В писмен отговор ответниците по касация К. Ц. В., Т. Ц. В., В. Ц. Н., Х. В. В. и С. Ц. И. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на недвижими имоти- земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на В. М. И.. Един от тези имоти е описан в исковата молба като нива с площ 3.575 дка в землището на [населено място], м. „ Страната”, съставляваща парцел І в кв. 4 по плана на града, възстановена с решение № 0-9 от 03.02.2000 г. на ПК- [населено място] на наследниците на общия наследодател. В. М. И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. С исковата молба ищците К. Ц. В., Т. Ц. В., В. Ц. В. и Х. В. В. са оспорили нотариален акт № 56, т.І, нот. дело № 64/2000 г., с който двама от наследниците на В. И. – ответниците Е. Е. Х. и П. Е. М., са били признати за собственици на този имот. С молба от 16.10.2013 г. ищците са уведомили съда, че междувременно им е станало известно, че от имота са образуване осем парцела и са поискали да им бъде издадено удостоверение, по силата на което да се снабдят с актуални скици и удостоверения за данъчни оценки за тях, както и с преписи от нотариалните актове, с които част от тези парцели са били прехвърлени на трети лица, тъй като тези сделки са недействителни на основание чл. 76 ЗН. С определение от 16.10.2013 г. съдът е спрял производството по делото, като е приел, че посочените доказателства са от значение за уточняване на страните в делбеното производство. С молба от 13.03.2014 г. ищците са заявили, че оспорват на основание чл. 76 ЗН всички сделки, с които П. Е. М. и Е. Е. Х. са прехвърлили сънаследствени имоти на трети лица както следва: по нотариален акт № 116, т.ІІ, нот. дело № 330/2004 г., с който УПИ ІІ- 1760 е продаден на Т. Б. В.; по нотариален акт № 71, т.ІV, нот. дело № 717/2004 г., с който УПИ ІV-1760 е продаден на Н. Т. П.; по нот. акт № 91, т.ІІІ, нот. дело № 542/2003 г., с който УПИ V- 1760 е продаден на К. П. И.; по нот. акт № 62, т.І, нот. дело № 68/2005 г., с който УПИ VІ- 1760 е продаден на Р. Г. С. и Г. Б. С.; по нот. акт № 193 , т. VІ, нот. дело № 1247/2005 г., с който УПИ Х-1760 е продаден на М. В. И. и по нот. акт № 182, т. І, нот. дело № 387/2000 г., с който УПИ VІІІ- 1760 е продаден на Ч. Г. Г.. Поискали са посочените в молбата приобретатели да бъдат конституирани като страни по делото, което е сторено от първоинстанционния съд. Препис от молбата и от доказателствата към нея са връчени на новоконституираните страни.
Първите три от поставените от касаторите правни въпроси касаят реда и сроковете, в които сънаследник може да упражни правото си по висящо делбено дело да иска обявяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН на извършените от друг сънаследник разпоредителни сделки с наследствения имот. В т.1 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че това право може да бъде упражнено чрез инцидентен установителен иск или чрез възражение. Посочено е също, че приобретателят има качеството на главна страна / ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. В касационната жалба и в изложението към нея не се сочи в какво се изразява противоречието на въззивното решение с цитираната практика. Настоящият състав служебно също не установява такова противоречие. Правно необосновано е да се поддържа, че инцидентния установителен иск по чл. 76 ЗН следва да бъде заявен с исковата молба, с която се предявява иска за делба, тъй като инцидентен установителен иск се предявява по висящо дело – чл. 212 ГПК. След влизане в сила на ГПК от 2007 г. съдебната практика приема, че правото по чл. 76 ЗН може да се упражни до приключване на първото по делото заседание, по аргумент от 342 ГПК. В случая това изискване е спазено. Искът е предявен преди първото по делото заседание с писмена молба, в която са посочени оспорените сделки, страните по тях и е направено искане за конституиране като ответници по този иск на приобретателите, като са посочени и адресите им за призоваване, т.е. молбата формално отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. Във връзка с тези въпроси следва да се има предвид и разрешението по т.12, б. „д” от ППВС № 1/ 85 г., според което в делбеното производство следва да участват всички съсобственици, тъй като те имат качеството на необходими другари. За правилното конституиране на страните съдът следи и служебно и с оглед установените по делото факти, сочещи на необходимостта в делбеното производство да вземат участие и други лица, може да дава указания за привличането им за участие като главни страни по делото, наред с посочените в исковата молба. Поради това поставените въпроси №№ 1-3 не обосновават твърдяното от касаторите основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивният съд е обсъдил и възраженията на касаторите за придобиване по давност на процесните имоти. Приел е, че при относителна недействителност по чл. 76 ЗН на сделките, от които черпят права, упражняваното от тях владение не е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, поради което за придобиване на правото на собственост е необходимо в тяхна полза да е изтекла общата 10 – годишна придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС.
Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по въпроса може ли владелецът по договор, който е относително недействителен по чл. 76 ЗН, да се позовава на кратката придобивна давност – решение № 221 от 13.01.2014 г. по гр.д. № 2033/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 7749/2013 г. на ВКС, І г.о. В тях е прието, че макар между страните и по отношение на трети лица сделката да е действителна и годна да породи вещнопрехвърлително действие, по силата на закона по отношение на наследниците последиците от разпоредителния акт не се зачитат. Това становище, възприето и в правната доктрина, се обосновава със спецификите на относителната недействителност като особен вид недействителност и с разпоредбата на чл. 76 ЗН, която поставя правното действие на акта за разпореждане със сънаследствената вещ в зависимост от това дали разпореденият имот ще се падне в дял на съсобственика – прехвърлител при делбата. Докато условието не се е сбъднало поради това, че още не е извършена делбата, владението на приобретателя- трето лице не може да се окачестви като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, тъй като недействителността на придобивното му основание не е отпаднала. По тези съображения не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
Въпроси №№ 5-7 не са обусловящи изхода на делото и поради това не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. В случая въпросът дали разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима, ако третото лице е придобило правото на собственост върху разпоредения имот на оригинерно основание не се поставя и не е разискван от въззивния съд, тъй като той е приел, че в полза на касаторите не е изтекъл необходимият давностен срок, който е 10- годишен предвид качеството им на обикновени, а не на добросъвестни владелци. Поради това тези въпроси също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219 от 13.05.2015 г. по в.гр.д. № 211/2015 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: