Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодор Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1820 /2018 г.:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С. Я. К. обжалва определение № 4-288 от 14.02.2018 г. по гр.д. № 1292 /2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на въззивното решение IV – 101 от 17.12.2017 г. по делото в частта му за разноските, които е осъдена да заплати на ищеца [фирма].
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането на С. Я. К. за намаляване на разноските в размер на сумата 2947 лева за първоинстанционното производство и на сумата 75 лева – за въззивното, които е осъдена да заплати на ищеца [фирма] с оглед изхода от спора, е неоснователно, тъй като разноските са направени и поискани от ищеца своевременно (посочено е кога, с какви молби, и къде те се намират по делата), представени са списъци за тях, а ответникът С. Я. К. не е направила възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, а едва след това в молбата по чл.248 ГПК, което е несвоевременно.
Насрещната страна – ищецът [фирма] не е подал отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима но неоснователна по съображенията, изложени от въззивния съд, към които може да препрати на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Видно от приложените дела фактическите изводи на въззивния съд са обосновани. Процесуалният представител на ищеца е поискал от районния съд да му бъдат присъдени разноски в открито съдебно заседание на 10.04.2017 г. (л.275) съгласно списък, приложен към делото (л.274). Представил е договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата 2 500 лева (л.273), както и платежни документи за други направени разноски. С въззивната си жалба ищецът е поискал и от въззивния съд да му бъдат присъдени деловодните разноски за двете инстанции. Процесуалният му представител (на въззивния жалбоподател – ищец) е повторил искането в открито съдебно заседание на 06.11.2017 г. (л.41), представил е списък, който е приложен към делото (л.40). Искането за въззивната инстанция се изчерпва с разноските за заплатена държавна такса, платежният документ за нея е представен с въззивната жалба (л.8).
До приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, а и до постановяване на решението на въззивния съд на 07.12.2017 г. С. Я. К. не е направила възражение за прекомерност с основание чл.78,ал.5 ГПК, поради което изводът на въззивния съд, че правото и да направи такова възражение е преклудирано и не следва да бъде разглеждано, е законосъобразен.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са поискали присъждането на разноски в това производство, а и с оглед изхода от него С. Я. К. няма право на разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 4-288 от 14.02.2018 г. по гр.д. № 1292 /2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.