О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 27.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1667/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БП Индъстрис” ЕООД –гр.Силистра, срещу решение №35 от 03.04.2019г., постановено по реда на чл.247 ГПК по в.гр.д.№532/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, ГО.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №228/23.12.2014г. по в.гр.д.№532/2014г. на Варненски АС, е недопустимо. Твърди се, че както в петитума на исковата молба, така и във въззивната жалба на ищеца „Обединена Българска банка” АД, банката не е направила искане за заличаване на вписването (отбелязване) на заличаване на ипотеката, извършено въз основа на молба на „БП Индъстрис” ЕООД с вх.№7563/17.10.2013г. по описа на Служба по вписванията – [населено място]. Според касатора поради неотправяне по делото на такова искане от „ОББ”АД нито първата, нито въззивната инстанция, са се произнесли по въпроса за заличаване на вписването, извършено въз основа на молбата с вх.№7563 от 17.10.2013г. В тази връзка се излагат доводи, че чрез допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка, апелативният съд е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес като е подменил предмета на произнасяне на въззивния съд. Претендира се обезсилване на обжалваното решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, като недопустимо.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата вероятна недопустимост като се излагат съображения, аналогични на тези в касационната жалба. Поставен е следният правен въпрос, относим според касатора също към вероятната недопустимост на обжалваното решение, а именно: „Допустимо ли е с молба по реда на чл.247 от ГПК да се иска поправяне на очевидна фактическа грешка в постановено решение, когато страната, поискала поправката, е пропуснала да изложи фактическото твърдение, с което тази поправка е свързана?”
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Обединена Българска банка” АД, с който се оспорва допустимостта на касационната жалба поради непредставяне на пълномощно за адвоката, подал и подписал жалбата. Отделно се излагат доводи за липсата на соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК като се поддържа, че обжалваното решение не е постановено „свръх петитум” в нарушение на диспозитивното начало и че същото не е недопустимо, тъй като с извършената поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд не се е произнесъл за пръв път по нови фактически твърдения извън предмета на спора.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.247, ал.4 ГПК съдебен акт. Неоснователно е възражението на „ОББ”АД за недопустимост на касационната жалба поради непредставяне на пълномощно за адвокат З. К., подписал касационната жалба. По първоинстанционното дело (л.110) е представено пълномощно от „БП Индъстрис” ЕООД, с което адвокат З. К. е упълномощен да представлява дружеството по конкретния правен спор без ограничения на съдебните инстанции.
С решение №228/23.12.2014г. по в.гр.д.№532/2014г. на Варненски апелативен съд е отменено решение №95/13.08.2014г. по т.д.№278/2013г. на Силистренски окръжен съд като е признато за установено по исковете на „ОББ”АД по чл.90, ал.1 ЗКИР, че са нищожни вписванията (отбелязванията) на заличаването на ипотеките, учредени с договори за ипотека, сключени със следните нотариални актове: А. ) нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №155 том 2 peг.№1777, дело №138/2011г. на нотариус З. Н., вписан под №307 в регистъра на НК, който акт е вписан в Служба по вписванията при АВ -гр. Силистра с вх.рег.№2453 от 05.04.2011г., акт №49, том 1, дело №1121/2011г. и Б) нотариален акт за договорна ипотека №37, том 7, peг.№ 7687, дело №921/2006г. на нотариус З. Н., вписан под №307 в регистъра на НК, който акт е вписан в Служба по вписванията при АВ – [населено място] с вх.рег.№6993 от 28.08.2006г., акт №165, том 2, дело №4514/2006г.; като извършени в нарушение на законовите изисквания на чл.179 ЗЗД, без да са представени изискуемите от закона документи и без да са спазени изискванията на закона, въз основа на молбите за заличаване с вх.№7562/17.10.2013г. и с вх. №7562/17.10.2013г. по описа на Служба по вписванията в [населено място]. Съдът е постановил да се извърши заличаване на горните вписвания, на осн. чл.88 ЗКИР вр. чл. 537, ал.2 и 3 ГПК.
Въз основа на молба на „ОББ”АД от 11.03.2019г. по чл.247, ал.1 ГПК с обжалваното решение №35 от 03.04.2019г , въззивният състав от Варненски апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение №228/23.12.2014г. по в.гр.д. №532/2014г. като навсякъде изразът „молбите за заличаване с вх.№ 7562/17.10.2013г. и вх.№7562/17.10.2013г”. следва да се четат „молбите за заличаване с вх.№7562/17.10.2013г. и вх.№7563/17.10.2013г. Въззивният състав е посочил, че в мотивите си към въззивното решение съдът е приел, че оспорваното действие е било извършено именно въз основа на депозирани в СВ молби с вх.№7562/17.10.2013г. и вх.№7563/17.10.2013г., но погрешно в диспозитива на решението си е посочил молби с два еднакви входящи номера, което противоречие безспорно съставлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Допълнително въззивният състав е обосновал извода, че с грешното посочване на номера на една от молбите, включително и от първата инстанция, не е подменен предмета на произнасяне от страна на въззивния съд и изводите му относно правилността на обжалваното решение, независимо, че грешката е пренесена в потвърдителния диспозитив на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, постановено по реда на чл.247 ГПК.
С исковата молба, въз основа на която е образувано т.д.№278/2013г. на ОС-Търговище, ищецът „ОББ”АД е поискал като главен иск признаване за установено по отношение на ответното дружество „БП Индъстрис” ЕООД нищожността на вписванията на ипотеките съгласно: 1.) нотариален акт №155 том 2 peг.№1777, дело №138/2011г. на нотариус З. Н., вписан под №307 в регистъра на НК, който акт е вписан в Служба по вписванията при АВ -гр. Силистра с вх.рег.№2453 от 05.04.2011г., акт №49, том 1, дело №1121/2011г. и 2) нотариален акт за №37, том 7, peг.№ 7687, дело №921/2006г. на нотариус З. Н., вписан под №307 в регистъра на НК, който акт е вписан в Служба по вписванията при АВ – [населено място] с вх.рег.№6993 от 28.08.2006г., акт №165, том 2, дело №4514/2006г., както и постановяване зааличаване на горните вписвания. В мотивите на въззивното решение №228/23.12.2014г. по в.гр.д. №532/2014г. (страница 3 от решението) съставът от Варненски апелативен съд е посочил, че вписванията, предмет на спора, са били поискани от „БП Индъстрис” ЕООД с молби до Служба по вписванията –гр.Силистра, вх. №7562/17.10.2013г. и вх.№7563/17.10.2013г. (първата за ипотеките, учредени с нот. акт №155 т. 2 peг.№1777, д.№138/2011г., а втората за ипотеките, учредени с нот. акт №37, т.7, peг.№7687, д.№921/2006г.) С въззивното решение, след отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение, са уважени посочените главни искове, така както се предявени с исковата молба, като в диспозитива на решението номерата на молбите на „БП Индъстрис” ЕООД до Служба по вписванията – [населено място] са посочени погрешно като вх. №7562/17.10.2013г. и вх.№7562/17.10.2013г., единствено като документи въз основа на които е извършено атакуваното с исковата молба вписване.
От изложеното по-горе следва категоричния извод, че въззивният състав, поправяйки по реда на чл.247 ГПК допуснатата грешка относно номера на втората молба на „БП Индъстрис” ЕООД, не е променил, нито е излязъл извън предмета на спора, решен със сила на пресъдено нещо с въззивното решение. Допуснатата в диспозитива на решението №228/23.12.2014г. грешка в изписването на номерата на молбите на „БП Индъстрис” ЕООД от 17.10.2013г. няма отношение към решението на съда по съществото на спора, тъй като предмет на спора, разрешен с посоченото решение, е валидността на вписванията за заличаване на ипотеките, изчерпателно изброени в исковата молба, а не валидността на подадените молби от длъжника за тяхното заличаване. В тази връзка обжалваното решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационното му обжалване. Отделно следва да се отбележи, че от мотивите на въззивното решение, в което правилно са посочени номерата на молбите на „БП Индъстрис” ЕООД до Службата по вписванията – [населено място], е видно, че въззивният състав е обсъдил валидността на вписванията на заличаването на ипотеките, извършени, както въз основа на молбата вх.№7562/17.10.2013г., така и въз основа на молбата с вх.№7563/17.10.2013г
Поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касация не изисква поставяне на конкретен правен въпрос. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: Допустимо ли е с молба по реда на чл.247 от ГПК да се иска поправяне на очевидна фактическа грешка в постановено решение, когато страната, поискала поправката, е пропуснала да изложи фактическото твърдение, с което тази поправка е свързана?”, не е значим за настоящото дело, тъй като в исковата молба ищецът „ОББ”АД е посочил всички фактически твърдения, на които основава твърдяната недействителност на извършените вписвания на заличаване на ипотеките и доколкото с поисканата поправка по чл.247 ГПК молителят не излага нови фактически твърдения, различни от тези по исковата молба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35 от 03.04.2019г., постановено по реда на чл.247 ГПК по в.гр.д.№532/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: