ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
София, 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 7140 по описа за 2014 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Б. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. И. от САК срещу решение № 125 от 18.3.2014 г по гр.дело № 1042/2013 г на Окръжен съд-Пазарджик, ГО, въззивен състав, с което е потвърдено решение № 248/16.7.2013 г по гр.дело № 147/13 г на Районен съд Велинград.С първоинстанционното решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. Р. Г. /род на 14.1.2009 г/ на бащата Р. В. Г. ; определил е режим на лични контакти между майката Н. В. Б. : два пъти в месеца през всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване в дома на майката в [населено място], от 9 ч в събота до 19 ч в неделя, един месец през лятото и 15 дни през зимата, които не съвпадат с разрешения отпуск на бащата, както и през половината от личните празници на детето ; осъдил е майката да заплаща на малолетното дете издръжка в размер на по 100 лв месечно, считано от 26.7.12 г, както и месена издръжка в размер на 100 лв за минало време от 1.9.11 г до 26.7.12 г.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Р. В. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Д. К..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.,че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното : сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се, че материалноправния въпрос : 1/ за критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки въпроса на кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители претендират това и 2/ процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да възложи упражняването на родителските права са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по пригоден да упражнява родителските права върху малолетния Н. Г. /роден на 14.1.2009 г/ е бащата Р. Г., тъй като се касае за дете от мъжки пол, за което същият се грижи от двегодишна възраст и което е силно привързано към него.Майката е напуснала семейното жилище през м.август 2011 г и поведението й сочи на проявена незаинтересованост към малолетния Н..Приел е за голословни, недоказани и противоречащи на доказателствения материал по делото твърденията на ответницата, че бащата възпрепятства контактите й с детето. Непроявявайки интерес към малолетното дете майката сама се е поставила в тази ситуация като е прекъснала емоционалната връзка с него.Приел е, че бащата разполага със значително по голям финансов ресурс от майката, тъй като е управител и съдружник в различни дружества, а майката получава в пъти по-малко от него.При това положение е извел извод, че предоставянето на родителските права на майката ще откъсне трайно детето от изградените му вече навици на живот и ще го изпрати в среда, с която не е свикнало, което може да породи у него сериозни психически травми.
В проведеното на 24.2.14 г открито съдебно заседание /л.74 от делото на окръжния съд/ процесуалния представил на ответницата, позовавайки се на служебното задължение на съда по чл.59 ал.6 от СК е поискал изслушването на майката.Съдът е чел определение, с което е приел, че изслушването е необходимо само с оглед на това дали бащата възпрепятства контактите с детето.Приел е, че по други причини изслушване на майката не се налага, тъй като по делото са събрани писмени доказателства, в това число социалните доклади.Изслушване на бащата изобщо не е разпоредил.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По така поставения процесуалноправен въпрос въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК и обективирана в решение № 21 от 30.1.2014 г на ВКС по гр.дело № 5451/13 г на Четвърто ГО и решение № 194 от 10.6.2014 г на ВКС по гр.дело № 7753/13 г на Четвърто ГО, с които е прието, че изслушването на родителите в производството по определяне на родителските права и мерките за лични контакти по чл.59 от СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и обществото.Прието е, че неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда представлява съществено нарушение на процесуално правило /чл.59 ал.6 пр.1 от СК/ и въззивната инстанция дори без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, ако първоинстанционния съд не е изпълнил това си задължение , следва да призове родителите и да ги изслуша лично.
В разглеждания случай това не е сторено.Въззивния съд в противоречие с посочената практика, както и с Тълкувателно решение № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС т.1 не е изпълнил задължението си служебно да следи за приложението на материалноправна норма с оглед защита интересите на малолетното дете в производството за предоставяне упражняването на родителските права.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос, поради противоречие на въззивното решение с Постановление № 1 от 12.11.1974 г, тъй като не са спазени задължителните му указанията съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелствата от значение за определяне това кому да бъдат предоставени родителските права, като не може да се приеме, че единствено полът на детето и финансовия ресурс на единия родител са определящи за това.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 18.3.2014 г по гр.дело № 1042/2013 г на Окръжен съд-Пазарджик, ГО, въззивен състав.
ЗАДЪЛЖАВА касаторът Н. В. Б. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 134 лв за разглеждане на касационната жалба по същество.
При неизпълнение на това задължение производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.