О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София,03.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2574 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Л. С. М. от [населено място] против определение № 84 от 24.04.2017 год. по ч. гр. д. № 1112/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу определение № 2 от 5.01.2017 год. по ч. гр. д. № 5394/2016 год. на ВКС, ІІІ г. о.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението по изложените съображения с искане за отмяната му и вместо това бъде разгледана подадената предходна частна жалба, като се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Ответникът по частната жалба Т. М., чрез особен представител, оспорва същата в подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срок от лице, чиято предходна жалба е оставена без разглеждане и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане предходната частна жалба на Л. М. против определението с № 2 от 5.01.2017 год. по ч. гр. д. № 5394/2016 год. на ВКС, съставът на ІІ г. о. на ВКС приел, че същата е процесуално недопустима – насочена е срещу неподлежащо на обжалване определение на състав на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение. Същото не е от категорията определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби – то нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено обжалването му.
Настоящият състав споделя направения извод като правилен, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди. С постановяване на определението по чл. 274, ал. 3 ГПК е изчерпан инстанционния контрол за проверка правилността на въззивното определение, като законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което и подадената против този необжалваем съдебен акт частна жалба е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане.
Изложените от жалбоподателката съображения за допускане на касационно обжалване на въззивното определение са неотносими към предмета на настоящето производство, в което не може да се осъществява контрол върху прекратителното определение.
С оглед този изход на настоящето производство и претендираните от особения представител адв. П. П. разноски за настоящето производство, такива следва да се понесат от жалбоподателката в размер на 200 лв. за заплащане на възнаграждението на особения представител /чл. 11, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Поради тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 84 от 24.04.2017 год. по ч. гр. д. № 1112/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без раглеждане частната жалба на Л. С. М. от [населено място] срещу определение № 2 от 5.01.2017 год. по ч. гр. д. № 5394/2016 год. на ВКС, ІІІ г. о.
Осъжда Л. С. М. от [населено място], [улица], ап. 27, ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. П. К. П. от АК-В., особен представител на Т. Н. М., възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: