О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 05.07.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2464 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №358, постановено на 28.03.2019г. по ч.гр.д.№155/2019г. състав на ГК на Русенския окръжен съд е потвърдил определение №27 от 09.01.2019г. на Районен съд-Бяла, с което исковата молба на А. В. е върната и производството по гр.д.№3/2019г. е прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК.
Определението е обжалвано от А. Г. В. с оплаквания, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, и искане да бъде отменено. Поддържа, че воденото между страните съдебно производство по гр.д.№812/2014г. на РС-Бяла е с предмет осъдителен иск по реда на чл.108 ЗС, като с диспозитива на решението по това дело е отхвърлена единствено претенцията на А. Г. В. да бъде осъден ответникът Ц. В. да предаде владението на имота, но липсва изричен отхвърлителен диспозитив по установяване правото на собственост върху процесния имот, като такова искане е липсвало и в исковата молба. От съдържащите се в мотивите към ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС съображения извежда довод, че е напълно допустимо и възможно съдът да признае правото на собственост на ищеца, но да отхвърли предявения по реда на чл.108 ЗС иск, ако ответникът държи имота на правно основание. С оглед на това поддържа, че липсва сила на пресъдено нещо по въпроса за установяване правото на собственост върху процесния имот, тъй като не е налице пълно тъждество на исковата претенция по двете дела. Счита също така, че с оглед датите, на които са постановени решението на РС-Бяла по гр.д.№812/2014г. и ТР №4/14.03.2016г. не е имало процесуална възможност да се иска допълване на диспозитива на съдебния акт.
В представеното изложение поддържа, че обжалваното определение не е съобразено с ТР №4/14.03.2016г., постановено по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, т.2В, тъй като с факта на прекратяване на производството по делото е бил лишен от възможността, при условията на евентуалност да измени иска си към ответника, като се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание. Поддържа също така, че касационното обжалване следва да бъде допуснато и по реда на чл.280, ал.2 ГПК, като по изложените в жалбата съображения счита обжалваното определение за очевидно неправилно.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че подадената от А. Г. В. искова молба с вх.№613/28.01.2019г. следва да бъде върната и производството по гр.д.№3/2019г. по описа на Районен съд-Бяла следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК, въззивният съд е взел предвид, че през 2014г. А. Г. В. и съпругата му Л. Л. В. са предявили срещу Ц. Д. В. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на същия недвижим имот, който е предмет на защита и в настоящето производство, като с решение №27 от 16.02.2015г. по гр.д.№812/2014г. по описа на Районен съд-Бяла искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен. Това решение е потвърдено от Русенския окръжен съд с решение №296 от 17.06.2015г. по в.гр.д.№398/2015г. и е влязло в сила.
Изложени са съображения, че искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, като предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца и искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда : искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението. Прието е, че за да бъде разрешен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, доколкото само диспозитивът е източник на силата на пресъдено нещо, но независимо то това силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който по така предявен иск е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Прието е също така, че когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е обсъдил този въпрос, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.
В случая е прието, че в постановеното по гр.д.№812/2014г. решение съдът е приел, че ищците А. Г. В. и Л. Л. В. не са доказали всички предпоставки за уважаване на ревандикационния иск в това число, че са собственици на процесния имот и следователно с влязло в сила решение е разрешен спорът за собственост между страните по отношение на този имот, а с оглед на това е недопустимо в следващ процес ищецът да се домогва да установи, че е собственик на същия имот.
За несъстоятелни са приети доводите, касаещи бъдещо изменение на иска в процеса, като е прието, че за да бъде допуснато изменение на един иск, процесът следва да бъде допустим.
Така изложените от въззивния съд съображения за допустимостта за последващо предявяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост, след като с влязло в сила решение е бил отхвърлен ревандикационен иск за същия имот, съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която в подобна хипотеза ищецът би могъл да претендира собствеността само на основание друг придобивен способ или на основание факти, осъществили се след влизане в сила на решението, с което правото му на собственост е било отречено / решение №201/20.04.2011г. по гр.д.№1547/2010г., ІV ГО на ВКС/. Само когато в мотивите на постановеното по реда на чл.108 ЗС решение е признато, че предявилото иска лице притежава правото на собственост, но изричен диспозитив за това не е бил постановен, като искът е отхвърлен по причина наличие на правно основание за ответника да осъществява фактическата власт върху имота, последващ установителен иск се приема за допустим /определение №390/14.09.2015г. по ч.гр.д.№4316/2015г., Първо ГО на ВКС/. Още повече, в мотивите към т.2А на ТР №4/14.03.2016г., постановено по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, са изложени съображения, че когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред, а не както поддържа касаторът в настоящия случай, да е налице непълнота на решението, която да може да бъде отстранена само по реда на чл.250 ГПК и в предвидения в тази разпоредба срок.
В настоящия случай обаче, подобни хипотези не са налице, тъй като в мотивите към постановеното по гр.д.№812/2014г. от РС-Бяла решение правото на собственост на А. Г. В., заявено като придобито по време на брака му с Л. Л. В., е отречено.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с т.2В на ТР №4/14.03.2016г., постановено по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС. Противоречие с разрешението, дадено в т.2В на това тълкувателно решение би било налице само ако съдът е отказал да приеме за разглеждане заявената при условията на еветнуалност претенция, каквато не е хипотезата в настоящия случай, тъй като такава претенция не е била заявявана и с оглед на това не би могло да се извърши преценка дали не е идентична с вече разгледаната в производството по гр.д.№812/2014г.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК, а именно очевидна неправилност на обжалваното определение – при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е приложил действащ процесуален закон в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, не е допуснал нарушение на императивна правна норма, нито на основни съдопроизводствени правила, като констатациите и изводите му не са и явно необосновани.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №358, постановено на 28.03.2019г. по в.ч.гр.д.№155/2019г. от Русенския окръжен съд по подадената от А. Г. В. жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: