О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№116
София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 4025 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. П. като пълномощник на З. Х. Х., С. Х. Х., Г. С. А., С. М. А., С. В. А. и М. В. А., срещу въззивно решение № 290 от 18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 155/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателите са въвели твърдения за недопустимост на обжалваното въззивно решение като постановено по нередовна искова молба. Посочили са, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1. следва ли да се приеме за основателен иск по чл.109 ЗС, в хипотеза, когато не са изследвани въздействията върху вещта, с които се препятства упражняването на правото на собственост; налице ли е пречка да се упражнява пълноценно правото на собственост, когато се касае за бъдещи предполагаеми въздействия;
2. строителните действия, предприети за укрепване на елемент от жилищната сграда /например носеща стена/, представляват ли основен ремонт или се касае за реконструкция /възстановяване/ на жилищната сграда; следва ли да се счита, че ако тези действия са извършени без строително разрешение, същите са незаконни; Поддържа се противоречие със следната задължителна практика на ВКС: решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г., второ г. о.; решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г., второ г. о.; решение № 942 от 07.11.2008 г. по гр. д. № 3426/2007 г., първо г. о.; решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на второ г. о.
3.следва ли въззивният съд да обоснове правните си изводи само въз основа на част от събраните доказателства; не е ли длъжен да направи самостоятелна преценка на всички доказателства, връзката между тях, както и да обсъди всички доводи, наведени във въззивната жалба;
Ответницата по касация З. Г. С., чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Посочва, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено изцяло решение № 25 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 109/2017 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, с което касаторите са осъдени на основание чл.109 във вр. с чл.50 ЗС да премахнат новоизградената част към сграда с идентификатор ****, находяща се в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], в резултат на основен ремонт на западната стена /нейното второ ниво/ и на покрива на същата, както и да преустановят всякакво въздействие върху каменната стена, с което пречат на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.
По делото е установено, че ищцата е съсобственик на поземлен имот *** и притежава самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, а ответниците се легитимират като собственици на съседния имот с идентификатор *** и на построената в него двуетажна сграда, със застроена площ 109 кв. м. С предписание от 04.08.2010 г. ответниците са били задължени да извършат ремонт на западната стена на сградата, както и на нейния покрив.
В първоинстанционното производство са изслушани заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи, които са направили еднакви констатации относно извършените строителни работи /без строително разрешение/, а именно: на втория етаж от сградата на ответниците /западната част на която представлява обор със сеновал над него, но включена в обема на сградата и съставляваща част от нея, а не пристройка към жилищната част/ е извършен основен ремонт, при който ограждащите каменни зидове на тази част от север, запад и юг са заменени с тухлена зидария с бетонови пояси. Изпълнена е нова покривна конструкция – поставена е ламарина върху дъсчена обшивка; монтирани са улуци и водосточни тръби, но поставеният улук на южната фасада прекъсва в западния ъгъл /към стената/ без водосточна тръба и се оттича върху каменния зид. Този зид изпълнява функциите на външна носеща стена на сградата от запад и върху него е изградена новата тухлена стена. Същият е представлявал разделителен зид между тази сграда и съществувала /понастоящем съборена/ сграда в имота на ищцата. При огледа експертите са установили, че при изпълнението на строителните – кофражните работи на стоманобетоновия пояс камъните в горния край на зида, откъм имота на ищцата, са се разхлабили и са паднали. Стената се е наклонила към нейния имот. Налице са различни изводи по отношение на заключението дали старата каменна стена може да издържи новоизградената тухлена стена. Вещото лице, изготвило единичната експертиза, е дало заключение, че старата каменна стена в конструктивно отношение може да понесе и да понася за в бъдеще товара на сградата, но след като се ремонтира стената и се възстанови нарушената зидария в участъците, където е паднала. При даването на обяснения в съдебно заседание експертът е уточнил, че съществува опасност в бъдеще да продължават да падат камъни от зида, както и че „сградата няма да падне изведнъж, но ако камъните продължават да се срутват, е налице такава опасност в бъдеще“. Заключението на тройната експертиза е категорично по отношение на извода, че каменната стена не може да понесе за в бъдеще новата конструкция. Изпълнената зидария е без бетонови елементи /колони/ за укрепване на основата.
Въззивният съд е кредитирал заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по отношение на този извод, като е приел, че така изграденото второ ниво на западната стена застрашава здравината на каменния зид. Посочил е също така, че съществува възможност за срутване на каменната стена. Изградената покривна конструкция от ламарина създава възможност за задържане на по-голямо количество влага. Констатирал е, че при извършените незаконно строително-монтажни работи, съставляващи основен ремонт и реконструкция, са допуснати съществени отклонения от строителните правила и норми. Въз основа на гласните доказателства е направено заключение, че е установено наличието на пречки за упражняване на правото на собственост от ищцата. В обобщение е прието, че исковете за премахване на описаната по-горе новоизградена част от сградата са основателни.
Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Същото е постановено по редовна искова молба – съобразно уточнение на петитума /в открито съдебно заседание на 30.01.2018 г./, той се изразява в искане за премахване на новоизградената част от сградата в имот с идентификатор ***.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обуславящите изхода на делото въпроси са разрешени в съответствие с установената задължителна практика на ВКС, включително с приетото ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, според което двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на иска е необходимо във всички случаи да се докаже, че върху собствения на ищеца имот е осъществено неоснователно въздействие, но и че същото създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случая приетата от въззивния съд фактическа обстановка е обусловила извод за наличието на такива пречки. Даденото разрешение на поставения първи материалноправен въпрос съответства и на възприетото в практиката, обективирана в решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. на първо г. о. и решение № 130/20.12.2018 г. по гр. д. № 4650/2017 г. на второ г. о., според които защитата по чл.109 ЗС е допустима и при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта. Собственикът на един имот може да иска премахване на създадено в съседния имот състояние с оглед защита на правото на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението й, или създават опасност от такива. Основание за защита чрез иска се поражда при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, ограничаващи упражняването на правото на собственост. Чрез негаторния иск може да бъде постигната защита за всеки конкретен случай срещу всички неоснователни, преки или косвени, бъдещи или съществуващи, въздействия и посегателства, които създават пречки за спокойно и в пълен обем осъществяване на правомощието ползване. В настоящата хипотеза не се касае и за бъдещо предполагаемо въздействие, а за реално съществуващо такова върху собствения на ищцата имот. Дори да се възприеме констатацията в заключението на единичната експертиза, не може да се обоснове извод за липса на пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост. Създадената промяна в имота на ответниците не е в рамките на допустимия според чл.50 ЗС обем. Не е налице противоречие с цитираното в изложението решение № 57 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г., второ г. о. В него също е прието, че защитата чрез този иск е приложима при установяването на действия, които като резултат са създали реално състояние на опасност за съществуването на обекта на правото на собственост.
Не съществува основание за допускане на касационно обжалване и по втория материалноправен въпрос. Решаващите изводи на въззивния съд не са свързани с незаконността на извършеното строителство. Действително, същото е било предприето въз основа на предписание за укрепване на сградата, но е изпълнено по начин, който създава реална опасност от срутване на каменната стена. Наличието на строително разрешение не е пречка за успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС, тъй като административният орган има компетентност само относно техническата допустимост на строителството или преустройството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да попречи на пълноценното използване на вещта от собственика на съседния имот. В случаите, когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали строителството е извършено без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. Наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената приложимост на строежа. В цитирания смисъл е и приложеното решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на второ г. о.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е обсъдил доказателствата, както и доводите на касаторите, като в мотивите е обективирал и извършена самостоятелна преценка. Тази преценка не е необходимо да съставлява повторение на извършената от първоинстанционния съд, която в случая е била резултат на подробно обсъждане на доказателствата.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика, включително и тълкувателна такава, като не се налага нейното осъвременяване.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 800 лв., представляваща направени разноски /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 290 от 18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 155/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Осъжда З. Х. Х., С. Х. Х., Г. С. А., С. М. А., С. В. А. и М. В. А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Н. П., да заплатят на З. Г. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. Т. Д., сумата 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.