О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 08.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1104 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 23.03.2010 год. по гр. д. № 28/2010 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.10.2009 год. по гр. д. № 515/2008 год. на М. районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма],[населено място], че М. А. К. и А. Е. Т., действуваща със съгласието на попечителя си М. А. К., двете от[населено място] са собственици на поземлените имоти: нива от 34.840 дка в м. „К.”, имот № 106029 по плана за земеразделяне и нива от 27.999 дка в м. „К. к.“, имот № 119010 по плана за земеразделяне в землището на[населено място] брег, общ. Б., при описаните в решението граници на двата имота, и същото дружество е осъдено да им отстъпи собствеността и предаде владението върху тях.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от [фирма], чрез юрисконсулта Р. Б., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му, с присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имота при наличие на решение, с което е признато едно лице за негов собственик, но без договорът за покупко-продажба, легитимиращ друго лице за собственик, да е обявен за нищожен, има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ищците не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост е бил уважен, въззивният съд приел, че са налице кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки – ищците, като наследници на починалия на 5.06.98 год. А. П. С. се легитимират като собственици на възстановените му земеделски земи, предмет на делото, ответното дружество ги владее, което обстоятелство и не се оспорва от него, както и че това му владение е без основание, защото договорът за покупко-продажба, материализиран в нот. акт № 133/2006 год., е сключен при липса на съгласие, представляващо основание за нищожността му, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Участвувалият в нотариалното производство като пълномощник на наследодателя на ищците А. П. С. не е имал представителна власт за сключване на договора, тъй като упълномощителят А. П. С. е починал през 1998 год., т. е. далеч преди датата по представеното пълномощно от 22.09.2006 год. в полза на П. Б., последният преупълномощил К. С. за сделката. Поради нищожността й дружеството, купувач не е придобило правото на собственост и искът на наследниците на А. С. против него е уважен.
Следователно, произнасянето по въпроса за действителността на договора за покупко-продажба, материализиран в нот. акт № 133/2006 год., на който дружеството ответник се позовава, легитимирайки се като собственик на процесните земеделски земи, в защита срещу предявения иск за собственост, е обусловило направения извод на въззивния съд в обжалваното решение. Приемайки, че собствеността не е транслирана поради липса на представителна власт за участвувалия в сделката пълномощник, поради смъртта на собственика А. П. далеч преди представеното пълномощно от 22.09.2006 год., то купувачът не може да се легитимира за собственик на основание договора и не е налице основание да владее претендираните от наследниците на А. С. имоти. Договорът не може да им се противопостави, тъй като е нищожен и произнасяйки се по този преюдициален въпрос, съдът е уважил предявения ревандикационен иск. По отношение действителността на договора съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението, тъй като такъв иск не е бил предявен, поради което и поставеният от касаторите в изложението им въпрос всъщност касае преюдициален въпрос, който е обусловил изхода на делото, макар и да не се обхваща от силата на пресъдено нещо.
Произнасянето по него обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват изложени от касатора съображения относно приложението на това основание. Съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС значение за точното прилагане на закона е налице, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Такива съображения касаторът не сочи, а отговорът на поставения въпрос, който търси, се намира в съдебната практика, вкл. и такава по реда на чл. 290 и сл. ГПК, по въпроса за отмяната на нотариалния акт при уважаване на иск за собственост, в зависимост от това дали с него са констатирани права или е материализирана сделка. В същата се приема, че доколкото порокът на обективираната воля при нотариалните актове, материализиращи договори, представлява факт извън отразеното в тези актове и който е релевантен към възможността това обективирано волеизявление да породи последиците на сключената сделка, то при решаване на спор за вещни права не е необходимо същите да бъдат отменяни, както е при констативните нотариални актове, в които е налице обективиране в акта на факти, пряко засягащи правото на собственост на действителния титуляр. По този въпрос в обжалваното решение не се съдържа произнасяне, поради което и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение не е налице.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.03.2010 год. по гр. д. № 28/2010 год. по описа на М. окръжен съд, по подадената от [фирма] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: