О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
[населено място], 08.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1882 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 49/24.02.2015г., постановено по в.т.дело № 434/2014г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №16/11.04.2014г. по т.дело № 22/2013г. на Разградския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила / чл.281, т.3 ГПК/, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Н. – София взема становище по отделните поставени от касатора правни въпроси в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, като счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение №16/11.04.2014г., по т.дело № 22/2013г., Разградският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни отрицателните установителни искове, предявени от касатора [фирма] в н. по чл.694 ТЗ за признаване за установено по отношение на Н. –София, че не съществуват приетите от синдика вземания на агенцията на частно държавно вземане в общ размер на 2 117 657,45лв., от които: главница в размер на 606 968,57лв. и лихва в общ размер на 1 508 686,88лв., като в условията на евентуалност претендира за установяване, че не съществува частно държавно вземане за сумата от 570 348,88лв, представляваща част от приетото от синдика частно държавно вземане за лихва. В исковата молба ищецът се е позовал на правопогасяващото възражение – изтекла погасителна давност.
Въззивният съд е приел за установено, че на дружеството в несъстоятелност са съставени три АУЧДВ от АДВ: 1.АУЧДВ №69/07.08.2002г., за вземане на държавата към 01.08.2002г. в размер на 17 763,51лв. и 345 317,96 щатски долара, от които по левовия кредит – 7 865,55лв главница, 7 419,70лв редовна лихва и 2 478,26лв. наказателна лихва, а по валутния кредит към тази дата – 224 000 щатски долара главница, 67 957,56 щатски долара редовна лихва и 53 360,40 щатски долара наказателна лихва; 2. АУЧДВ № 21/24.07.2006г., съгласно който за периода от 01.08.2002г. до 05.07.2006г. вземането на държавата, извън установеното с Акт № 269/07.08.2002г. е в размер на 12 631,45лв и 392 055,89 щатски долара, от които 7 534,96лв главница по левовия кредит, 406,28лв редовна лихва и 4 690,21лв наказателна лихва, а по валутния кредит – 176 000 щатски долара главница, 10 745,77 щатски долара редовна лихва и 205 310,12 щатски долара наказателна лихва и 3. АУЧДВ № 8/10.03.2008г., съгласно който за периода от 05.07.2006г. до 20.02.2008г. държавата има изискуемо вземане срещу [фирма] , извън установеното с Акт №21/24.07.2006г. в размер на 5 574,45 лв. и 110 823,87 щатски долара, от които 2 825,61лв главница, 64,32 лихва и 2 684,52лв, а вземането по валутния кредит -110 823.87 лв. наказателна лихва, начислена върху главницата във валута, установена с предходните два акта. АУЧДВ са влезли в сила, като на основание чл.237 ГПК/отм/ в полза на Н. са издадени два изпълнителни листа: 1. За вземанията по АУЧДВ №269/7.08.2002г. изп. лист от 14.07.2004г., издаден по гр.дело №01204/2004г. на СРС; 2. За вземанията по АУЧДВ № 21/24.07.2006г. изпълнителен лист от 26.01.2007г. по гр.дело № 23168/2006г. на СРС.
Пред СИС при Разградския районен съд е било образувано изпълнително дело №789/2004г. въз основа на изп. лист от 14.07.2004г., към което е присъединен изп. лист от 26.01.2007г.
Съдът се е произнесъл по възражението на касатора за погасяване поради изтекла давност на вземанията на Н. по издадените АУЧДВ. Възражението е отхвърлено като неоснователно. Прието е, че вземането на държавата няма периодичен характер и за погасяването му се прилага общата петгодишна давност. За вземанията по ЗУНК, разсрочени във времето с погасителен план, ТР №3/2001г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо. Съдът се е позовал на Постановление №3/80г. на П. и на решение №148/4.10.2010г. по т.дело № 1055/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , че с образуване на изпълнителното производство се прекъсва течението на давността и такава не тече докато трае изпълнителния процес. Възражението за изтекла давност е неоснователно, поради осъществени от длъжника плащания на дълга, предприетите от кредитора действия по принудителното им събиране в изпълнителното производство, което не е прекратено. По евентуалния иск, по спорния между страните въпрос дължат ли се наказателни лихви след издаването на втория изпълнителен лист от 26.01.2007г., за главницата, за която има начислени законни лихви с издадените изпълнителни листове, ВАС е изложил съображения, че наказателни лихви се дължат Изводът му е мотивиран със сключения между страните на 10.01.1995г. договор за уреждане на задълженията на дружеството, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1994г. и по конкретно на чл.6, в който е уредено заплащане на наказателни лихви за погасяване на главницата в лева и валута, както и на чл.4 на договора от 30.07.1999г. по ЗУНК, в който е уредено аналогично задължение. Правопораждащият задължението на дружеството юридически факт за заплащане на мораторна неустойка / наказателна лихва/ не е възникнал единствено въз основа на волята на двете страни по договора, а е в резултат на уреждане на взаимоотношенията им по реда на ЗУНК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира следните въпроси:1. Следва ли въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на всички основания, изложени във въззивната жалба, както и след обсъждане на всички доказателства по делото. Поддържа, че съдът не е обсъдил АУЧДВ №21/24.07.2006г. и АУЧДВ № 9/10.03.2008г. и наведените възражения относно характера на вземанията по тези актове като главница, и/или лихви, че по тези актове по делото няма данни да има образувани изпълнителни дела, което да доведе до прекъсване на давността. Не е обсъден АУЧДВ №8/10.03.2008г., който установява предимно наказателни лихви по предявения евентуален отрицателен установителен иск. 2. С каква давност се погасяват вземанията по ЗУНК в.т. число вземанията за лихви/ договорни и наказателни/, установени с АУЧДВ като несъдебно изпълнително основание? По този въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд не е направил разграничение на различните видове вземания / главница и лихви/ не е изложил мотиви с каква давност се погасяват наказателните, редовни и законни лихви за вземанията по ЗУНК. 3. Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане , за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.?
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси са значими за конкретното дело, но касационното обжалване следва да бъде допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата и да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания, при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При произнасянето по въпроса за съществуването на вземанията по процесните три АУЧДВ по ЗУНК въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика за задължението на въззивният съд като решаваща, а не проверяваща инстанция да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Въззивният съд е постановил решението си в отклонение на задължителната за съдилищата съдебна практика по този въпрос, намерила израз в решение №37 от 29.03.2012г., постановено по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, Іг.о., решение № 68 от 24.04.2013г. по т.дело № 78/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 154 от 31.08.2012 по гр.д. № 746/2010г. на І гр.д. / цитирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ както и др., служебно известни на настоящия състав на ВКС като решение №101 от 3.06.2015г. по т.дело № 1740/2014г. на І т.о и др. Отговорът на този въпрос включва и вторият матералноправен въпрос, по който съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество. Третият въпрос „Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.? е от значение за спора и тъй като на настоящия състав на ВКС не е известна съдебна практика, която да е задължителна за съдилищата въпросът ще следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.694,ал.2 ТЗ касаторът не внася предварително ДТ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/24.02. 2015г., постановено по в.т.дело № 434/2014 г. на Варненския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: