О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София 27.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1614 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. п. у. гр. С. чрез адв. В от САК срещу решението от 12.11.08г.по в.гр.дело № 899/08г.на Софийски градски съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ въззивният съд е приел,че заповед № 81/13.12.06г.на директора на В. п. у.-София,с която е прекратен трудовия договор на ищцата М. Е. С.,на длъжност”възпитател” на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ–поради закриване на част от предприятието,е незаконосъобразна. Направен е извод,че работодателят не е доказал наличието на приложеното основание за уволнение.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатият въпрос дали е налице закриване на част от предприятието е по доказване на конкретни факти,а не е правен въпрос. В тежест на работодателя е да докаже,че законосъобразно е упражнил правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение на посоченото основание. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е или не закриване на част от предприятието,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Приетото в обжалваното решение разрешение на спора не се разминава по правни изводи с приложените съдебни решения. Същите са относими към настоящата хипотеза доколкото са по приложението на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 от КТ,но са постановени по казуси,които не са идентични с настоящия,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай.
Направените в изложението оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 12.11.08г.,постановено по в. гр.дело № 899/08г.на Софийски градски съд по жалба на В. п. у. гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.