О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№116
София,20.12. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3669 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Н. Ц. и Г. Н. Ц. , чрез адв. П против решение № 374/29.05.2008 г. на П. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 256/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между сраните, като С. Н. Ц. чрез адв. Н е отговорил по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
По заявените основания в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба е отхвърлен иска на И. Н. Ц. и Г. Н. Ц. против С. Н. Ц. за разваляне на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД на договор, с който наследодателите на страните са прехвърлили на ответника свой недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Съдът е развил съображения, че изпълнението по договора е пълно и цялостно, като приобретателят С. Ц. е престирал грижи и издръжка във вид, обем и качество, съобразно постигнатата договореност. Посочил е, че ползването на услугите на социален патронаж от прехвърлителя един път седмично за час и половина, не се дължи на неизпълнение на договора от приобретателя.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е прецизно, като в него се съдържат преди всичко твърдения за необоснованост на конкретни фактически изводи, довели до неправилно заключение за точно изпълнение на договорните задължения от ответника.
Би могло да се извлече като основен материално-правен въпрос този за частичното неизпълнение, приравнено на пълно по договори от вида на изследвания.
Това би било евентуално основание за допускане на обжалването, при положение, че въззивният съд беше установил подобно неточно изпълнение и въпреки това, отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В случая, съдът изрично е изследвал въпроса за качеството на предложеното изпълнение, като е изложил съображения, че то е пълно и точно.
Следователно, няма материално-правен въпрос, който да е съществен за спора и да е разрешен в противоречие с практиката на Върховни касационен съд.
Тук следва да се посочи още и, че касаторът некоректно се позовава на решение № 123/2003 г. ВКС по гр.д. № 650/2002 г. ІІ ГО, защото в него не е прието, че винаги, когато прехвърлителят получава грижи от социален патронаж, това означава, че приобретателят не полага грижа за него и не го издържа. С цитираното решение касационната инстанция е обсъдила подобен факт, ведно с всички останали, за да стигне до заключението, че договорът трябва да бъде развален поради неизпълнение.
По същия начин е процедирал и въззивния П. окръжен съд, като при приетите от него по конкретното дело факти и обстоятелства е приел, че изпълнението е системно, точно и пълно. Касаторът по-скоро не е съгласен с правното му заключение.
Другите цитирани решения на Върховния касационен съд нямат отношение към поставения материално-правен проблем. Те всички разясняват, че длъжниците /ответници по иска/ трябва да установят изпълнението.
Касаторът не е въздигнал разпределението на тежестта на доказване като съществен процесуално-правен въпрос, но и въззивният съд не е възложил на ищците да доказват неизпълнението по договора. Няма и развити съображения за изграждане на конкретни фактически и правни изводи от въззивния съд, които да сочат на нарушение на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./.
В заключение, не са налице основания за допускане до разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от И. Н. Ц. и Г. Н. Ц. , чрез адв. П против решение № 374/29.05.2008 г. на П. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 256/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: