О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 05.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3896/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. Т. М. ЕГН ********** чрез процесуален представител адвокат Н против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 257/20.06.2008 г. по гр. д. № 989/2007 г.
С жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано-касационни основания за обжалване по чл. 281 ГПК. Към жалбата е приложена молба относно допустимостта на касационната жалба, с която е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че с обжалваното въззивно решение съдът е решил съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Доводи: В противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС въззивният съд е приел, че представения по делото договор за дарение от 6.03.1997 г. е непълен обратен документ, който не може да послужи като единствено доказателство за разкриване на твърдяната симулация, тъй като в този документ страните били постигнали съгласие само по клаузите на прикритото дарение, но не по всички клаузи на симулативната сделка – продажба с тежест /с атакувания нотариален акт ответниците Е са придобили в режим на СИО само „голата собственост” на имота, поради запазено от ищцата – продавач пожизнено право на ползване/. Позовава се на решение № 797/16.07.2007 г. по гр. д. № 699/2006 г., ІІ г. о., ВКС, което не представя; представя решение № 437/22.07.2004 г. по гр. д. № 907/2003 г., І г. о., ВКС; решение № 193/28.03.1997 г. по гр. д. № 1357/96 г., ІІ г. о., ВКС и решение № 453/20.06.2003 г. по гр. д. № 990/2002 г., ІІ г. о., ВКС.
За ответницата по касация К. Г. М. /поправено име Д. Г. П./ жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат А.
Ответникът Е. Е. М. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното разглеждане на жалбата Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема следното:
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва въззивното решение да е постановено по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, на която касаторът се е позовал в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съществен е правният въпрос, който е свързан с решаващия извод на съда, въз основа на който е обосновано съществуването или несъществуването на спорното материално право.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на Пловдивски окръжен съд № 232/15.08.2007 г. по гр. д. № 202/2006 г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Л. Т. М. срещу Е. Е. М. и К. Г. М. искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожност на сключения между Л. Т. М. и Е. Е. М. договор за покупко-продажба на процесния апартамент за сумата 6000 деноминирани лева, обективиран в нот. акт № 1* том 11, нот.д. № 2902/1997 г. по описа на нотариус при РС-Пловдив, поради симулативност на сделката за покупко-продажба и с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване за действително прикритото сключено между тях съглашение, а именно договор за дарение на същия недвижим имот.
Въззивният съд е приел за установено, че на 6.03.1997 г. с нот. акт № 159/1997 г. ищцата Л е прехвърлила на своя син Е. М. по време на брака му с Д. П. процесния апартамент чрез покупко-продажба срещу заплатена от купувача изцяло и в брой цена 6000 лв., като продавачът е запазил правото на ползване върху апартамента пожизнено. На същата дата 6.03.1997 г. е подписан договор за дарение, по силата на който Л. М. , като дарител и Е. М. , като надарен са постигнали двустранно споразумение дарителя да отстъпи на надарения веднага и безвъзмездно жилището, предмет на договора за покупко-продажба, че договорът за дарение ще бъде прикрит с договора за покупко-продажба и че продажната цена по симулативната /прикритата/ сделка не е заплатена и няма да бъде заплатена.
Решаващият извод на съда за неоснователност на иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е че съставеният договор за дарение е непълен обратен документ, тъй като с този договор страните не са постигнали съгласие относно всички клаузи на симулативната сделка. Тъй като е непълен договорът за дарение той не може да послужи като единствено доказателство за разкриване симулативност на договора за покупко-продажба. При това положение договорът за дарение има характер на обратно писмо, което е предпоставка за установяване на симулацията с гласни доказателства съгласно чл. 134, ал. 2 ГПК.
С тази преценка относно доказателствената сила на договора за дарение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос относно годните доказателствени средства за разкриване на симулативна сделка в противоречие с постоянната практика на ВКС, в който смисъл са съдебните решения, посочени и представени с изложението относно допустимостта на обжалването пред ВКС.
Така, с решение № 437/22.07.2004 г. по гр. д. № 907/2003 г., І г. о., ВКС е посочено, че обратният документ по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК, разкриващ съдържанието на един прикрит договор, може да е двустранен и да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава той служи за пълно разкриване на симулацията. Възможно е обаче документът да е едностранен и да разкрива само волеизявлението на една от страните. Тогава той ще служи за начало на писмено доказателство по смисъла на чл.134, ал. 2 ГПК и затова е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели. В първия случай свидетелските показания са недопустими съгласно чл. 133, ал. 1, б. „д” ГПК, а във втория-документът, създаващ вероятност за симулация е предпоставка за допустимост на свидетелски показания.
Същото е прието и с решение № 797/07 от 16.07.2007 г. по гр. д. № 699/2006 г., ІV г. о., ВКС за случай, при който по делото е бил представен обратен документ, съдържащ всички елементи от съдържанието на договора, поради което съдът е приел, че с обратния документ е разкрита изцяло твърдяната от ищеца симулация.
Предвид изложеното ВКС в настоящия състав намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 257/20.06.2008 г., постановено по гр. д. № 989/2007 г.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /обн., ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., изм. и доп./ на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство или сумата 200 лв.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, втори състав № 257/20.06.2008 г., постановено по гр. д. № 989/2007 г.
УКАЗВА на Л. Т. М. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. П., ул. „О” 10 в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв.
След представяне на платежен документ за внесената държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. при ВКС, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: