3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
С., 02.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 778 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 351 от 21.01.2011 година по гр.д. № 563/2010 година на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение № 416 от 06.08.2010 г. по гр.д. № 1458/2009 г. на Казанлъшки районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявени от К. И. К. от [населено място] против С. А. Ц. от [населено място] общо за сумата 4500 английски лири по курса на лирата към деня на плащането, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 02.07.2009 г. В решението е прието за установено, че страните по делото са поддържали дългогодишни приятелски отношения във връзка с което ответникът е изпълнявал поръчки на ищеца, пребиваващ със съпругата си във Великобритания, изразяващи се в заплащане на такси и услуги в България и изпращането на колетни пратки, извършвани със средства и за сметка на ищеца. В периода 2003 г. – 2007 г. ищецът неколкократно е продставял в заем на ответника различни суми общо в размер на 14500 британски лири. На 18.02.2009 г. ответникът е върнал част от заетите суми – 10000 британски лири, превеждайки ги по банкова сметка на ищеца. Останал е неиздължен със сумата 100 британски лири от преведените му на 03.05.2005 г.; 2000 британски лири, преведени му на 17.10.2005 г.;2000 британски лири, преведени на 21.03.2006 г. и 400 британски лири, преведепи на 29.03.2007 г., които съдът го е осъдил да върне на основание чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от С. А. Ц. от [населено място]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: допустимо ли е доказване на заемно правоотношение за сума от 4500 британски лири със свидетелски показания при липса на писмен договор за сключването му и може ли да се презумира, че предаването на парични суми е извършено на основание договор за заем, без сключването на такъв договор да е установено с допустимите от закона доказателствени средства, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр.д. № 32/1969 г. ОСГК ВС, съгласно което страната, която твърди, че предаването на парични суми е извършено въз основа на договор за заем, следва да установи това с допустимите доказателствени средства с оглед правилото на чл. 133, б. „в” ГПК (отм.); решение № 27 от 13.05.2009 г. по гр.д. № 131/2009 г. на районен съд [населено място], с което е уважен иск по чл. 240 ЗЗД предвид представена по делото разписка, удостоверяваща получаването на сумата в заем; решение № 24 от 20.01.2009 г. по гр.д. № 941/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, в което е прието, че за установяване на договор за заем от 20000 лева не са допустими свидетелски показания и решение № 147 от 14.12.2010 г. по гр.д. № 208/2010 г. на Елховски районен съд относно забраната за свидетелски показания по чл. 164, ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че в противоречие с установената съдебна практика относно допустимостта на предявения иск е разрешен и процесуалноправният въпрос: следва ли съдът да следи служебно за редовността на исковата молба и да укаже на страната да отстрани нередовности, изразяващи се в неяснота относно в това в какво се състои искането и какви са обстоятелствата, на които то се основава.
Ответникът по касационната жалба К. И. К. поддържа, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд.
И. процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да следи служебно за допустимостта на предявения иск, в т.ч. за редовността на исковата молба не е обуславящ изхода на делото. Съдът се е произнесъл в рамките на заявените от ищеца обстоятелства (с искова молба от 02.07.2009 г. и уточняваща молба от 07.10.2009 г. са въведени твърдения за предаване на процесните суми по договори за заем) и в рамките на предявения от ищеца петитум – връщане на получени в заем суми от ответника, т.е. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Не е обуславящ изхода на спора и въпросът допустимо ли е доказване на заемно правоотношение за сума от 4500 британски лири със свидетелски показания при липса на писмен договор за сключването му. Предмет на делото не е установяването на заемно правоотношение за сума от 4500 британски лири – съдът се е произнесъл по множество обективно съединени искове за неизпълнение на договори за заем, сключени в периода 2005 г. – 2007 г. общо за 4500 британски лири, но всеки под 5000 лева, поради което за установяването им са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания. Предявените претенции са за връщане на дадени заемообразно суми в различно време, най-голямата от които е 2000 британски лири, чиято левова равностойност изключва ограничението по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото в исковата молба са въведени твърдения за общата стойност на предоставените на ответника заеми (14500 британски лири), то тези твърдения са с оглед изясняване на цялостните отношения между страните и обстоятелствата, при които са получавани отделните заеми, но претенцията е за връщане на заеми, всеки с цена под установената в чл. 164, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречие в съдебната практика по въпроса може ли да се презумира, че предаването на парични суми е извършено на основание договор за заем, без сключването на такъв договор да е установено с допустимите от закона доказателствени средства. Съдът е приел, че сумите са предавани въз основа на постигнати последователно във времето уговорки за предоставяне на заеми, а изложените мотиви за съществуващи между страните правоотношения по договори за поръчка (извън заемните правоотношения) са във връзка с въведеното от ответника възражение, че преводите на суми от ищеца са извършвани на друго основание.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 21.01.2011 година по гр.д. № 563/2010 година на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: