ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
София 04.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 50/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. – от гр. С. срещу Решение № 194 от 29.ІХ.2008 г. по гр.д. № 350/ 2008 г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено Решение № 536 от 27.VІ.2008 г. по гр.д. № 45/ 2008 г. на Ямболски районен съд и е постановено друго, с което А. Д. А. – от гр. С. е осъден да заплати на “И” О. – с. М., обл. Ямбол сумата 3 586.20 лв. – цена на бетон и разходи до доставката, със законната лихва от 14.І.2008 г. и 200 лв. – обезщетение за забава за периода 29.VІІІ.2006 г. – 14.І.2008г., с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението.
В Молба от 27. ХІ.2008 г. жалбоподателят, за да обоснове съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като сочи допуснатите от съда нарушения при направените правни изводи. За да посочи кой въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика на ВКС и съдилищата, жалбоподателят прави оплакване, че решението на окръжния съд е явно противоположно на решението на районния съд по въпроса за кредитиране на гласните и писмените доказателства, обсъжда същите, сочи кои следва да бъдат кредитирани и заключава, че решението противоречи на практиката на ВКС и другите съдилища, които не допускат търговецът да получава обезщетение за вреди, които се дължат на собственото му виновно поведение – Р. № 51/ 1998 г. по МАД и Решение по ВАД № 47/ 1996 г. За да обоснове кой въпрос е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона и развитието на правото, жалбоподателят излага, че съдът е следвало да разгледа всички доказателства, да установи доказано ли е наличието на договор, има ли нарушения и от кого, следва ли виновната страна да извлича полза от своето виновно поведение, което съдът не е реализирал – неправилно е възприел фактическата обстановка, не е коментирал разликите в писмените документи, направил е неправилни изводи, включително и въз основа на документ за друг обект, което е съществено процесуално и материалноправно нарушение.
Ответникът по касационната жалба “И” О. – с. М., Ямболска обл. по съображения, изложени в писмен Отговор, излага, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, излага и съображения по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което са уважени осъдителни искове и че обжалваемият интерес по делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практика на ВКС и на съдилищата, и че е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона и развитието на правото. С оглед данните по делото, настоящата инстанция може да изведе съществените правни въпроси, разрешени от въззивния съд, но жалбоподателят не излага съображения в подкрепа на поддържаните основания по чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без каквито изложени съображения в подкрепа на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, ВКС не може да провери дали някое от тях е налице. Подробно развитите от жалбоподателя оплаквания, са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необоснованост, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Не може да се приеме да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като няма произнасяне от въззивния съд по съществен правен въпрос, който да е в противоречие с практиката на ВКС, какъвто въпрос жалбоподателят не сочи, а посочените от него решения не са постановени от ВКС, а вероятно от арбитражен орган, който не попада в посочения в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, тъй като за да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата някой съществен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва по този въпрос да е налице влязло в сила решение, каквито не са решенията на двете съдебни инстанции по настоящото дело.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Като е основал съображенията си на фактите по конкретното дело, не е извел съществените правни въпроси, разрешени от въззивния съд и е посочил бланкетно основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да обоснове твърденията си за поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят неоснователно иска да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 194 от 29.ІХ.2008 г. по гр.д. № 350/ 2008 г. на Ямболски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: