О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 116
гр.София, 28.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 519/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. А. от гр. С., подадена ч. процесуалния му представител адвокат Г. Х. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав № 162/10.12.2007 год., постановено по т.дело № 1265/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ФО, 8 състав от 20.12.2006 год. по гр.дело № 10822/2004 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.85 ТЗ, с който се иска да бъде отменено решението на Общото събрание на съдружниците в СД”А”, гр. С. при учредяване на дружеството на 20.07.1999 год., залегнало в чл.16 от учредителния договор в частта му, с която е предвидено, че съдружникът Г. С. Д. управлява дружеството заедно и поотделно с другия съдружник-ищец по делото.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че нарушавайки процесуалната норма на чл.188 ГПК/отм./ апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, превратно и неаргументирано е интерпретирал фактите по делото, кредитирал е едностранчиво свидетелските показания, което е довело до погрешни крайни изводи и необоснованост на постановения съдебен акт. Неправилен според касатора е направеният от съда извод, че липсват предпоставки за прилагане на чл.85 ТЗ, тъй като не било доказано, че с действията си като управител съдружникът Д. е увредил дружеството. В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като изтъква довода, че практиката по приложението на чл.85 ТЗ е много оскъдна и едно бъдещо касационно решение по конкретния казус щ е има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба СД”А”, гр. С. не изразява становище по направените оплаквания и по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на подадената жалба, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.85 ТЗ. Прието е, че не следва да бъде отнето от съдружника Г. С. Д. правото му да управлява ответното събирателно дружество заедно и поотделно с другия съдружник /ищеца по делото/ прието с решение на ОС при учредяване на дружеството на 20.07.1999 год. и залегнало в учредителния договор. С оглед конкретните данни по делото е направен извода, че с действията си като управител Д не е нарушил устава и закона и не е увредил интересите на дружеството, поради което искът се явява неоснователен.
Въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Поначало нормата на чл.85 ТЗ се отнася до случаите на договорно управление, когато управлението на С. е възложено на един или на няколко от съдружниците. Само тогава оттеглянето става по съдебен ред по искане на някой от останалите съдружници. Когато няма възложено такова договорно управление, всеки от съдружниците има еднакво право на управление, което не може да му се отнеме. То е свързано с членственото му качество и може да се загуби само с прекратяването на членството. В случая данните по делото сочат, че не е налице договорно възлагане на управлението, тъй като още с решение на учредителното събрание е предвидено, че двамата съдружници управляват и представляват дружеството заедно и поотделно, което е залегнало и в чл.16, ал.1 от учредителния договор.
Жалбоподателят не сочи същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл апелативният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Подробно развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за отмяната му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснотата на правната норма. За точното прилагане на закона – в случая разпоредбата на чл.85 ТЗ не е налице необходимост от тълкуване, тъй като не се касае за неясна норма или за непълнота на закона, която да налага задължително тълкуване. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърдението си какво е значението на разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав № 162/10.12.2007 год., постановено по т.дело № 1265/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: