ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1160
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1932 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. като процесуален представител на Г. М. Б. и Б. М. Б., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд /ГОС/ от 01.Х.2010г. по в.гр.д. № 241/2010г.
Ответниците по касационната жалба И. Б. И. и С. И. И., и двамата от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл287 ал.1 от ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ГОС е потвърдил решението на Севлиевския РС от 07.VІІ.2010г. по гр.д. № 552/2010г., с което са отхвърлени предявените от Г. М.Б. и Б. М.Б. срещу И. Бр.И. и С. Ив.Б. искове за разваляне поради неизпълнение на договор, предмет на нот.акт № 16/20.VІІ.2007г., с който М. Б.Т., починал на 14.ІІ.2010г., чийто законни наследници са ищците, продал на ответниците С. И. и И. И. недвижим имот /апартамент/, находящ се в [населено място], срещу задължение за издръжка и гледане, със запазено право на безвъзмездно ползване до края на живота на продавача.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към част от мотивите на първоинстанционния, е приел, че ответниците осигурявали ежедневно храна за прехвърлителя, подпомагали го с парични средства за издръжка, плащали консумативните разходи, през почивните дни му приготвяли храна и почистване чрез трето лице, като няма данни той да се е противопоставял на това, приобретателите се съобразили с желанието му да живее в имота и с отказа му и те да живеят при него, а и такава уговорка между страните по договора няма, установено е, че ищците трайно са се били дезинтересирали от баща си, едва за погребението му поели разноските.
В изложението на Г. М. Б. и Б. М. Б. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса „дали приобретателите по договор за издръжка и гледане следва да бъдат третирани като изправна страна, след като голяма част от задълженията им са изпълнявани от трето за договора лице”, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.2 от ТР № 30/1981г. на ОСГК, според което договорът срещу гледане и издръжка е обусловен с оглед личността на прехвърлителя и приобретателя.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай не е налице твърдяното противоречие със задължителната практика на извода на въззивния съд по поставения от касаторите материалноправен въпрос. Това е така, тъй като в т.2 от посоченото тълкувателно решение такъв въпрос не е разрешен. С него е прието, че задължението, поето за издръжка и грижи по отношение на две или повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост е неделимо, правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може да иска разваляне на договора изцяло, ако има интерес от това, при поискано частично разваляне съобразно неизпълнената част такова не може да бъде отказано. За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд няма произнасяне по така разрешения с тълкувателното решение въпрос относно неделимостта на задължението на приобретателите по алеаторен договор.
При тези обстоятелства касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени 320лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд № 161 от 01.Х.2010г. по гр.д. № 241/2010г.
ОСЪЖДА Г. М. Б. и Б. М. Б., и двамата от [населено място], да заплатят на И. Б. И. и С. И. И., и двамата от [населено място] вършец, [община], 320лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: