О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
София 17.10.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3324 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. В. В. чрез пълномощник адв.С. Б. срещу решение № 569 от 28.01.13г., постановено по в.гр.дело № 15475/12г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 16.07.12г.по гр.дело № 9735/12г.на СРС,64 състав и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против У. [населено място].
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика – решение № 204 /17.04.03г.на ВКС по гр.дело № 2941/01г.по отм.ГПК и решение № 419 от 17.08.10г.на ВКС по гр.дело № 575/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба У. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 860 от 20.12.11г.на ректора на У.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Т. В. от длъжността „електротехник,поддръжка сгради”поради наложено дисциплинарно наказание” дисциплинарно уволнение”, на основание чл.330 ал.1 т.6 КТ вр.с чл.190 т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина и чл.187 т.9 КТ- увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др.средства, е законосъобразна.Изложени са съображения,че при налагане на дисциплинарното наказание е спазена дисциплинарната процедура –наложено е в рамките на преклузивните срокове по чл.194 ал.1 КТ ; ищецът е дал писмени обяснения във връзка с нарушението; заповедта е издадена от работодателя като компетентен орган и в съответствие с чл.195 ал.1 КТ е достатъчно мотивирана.По същество е прието,че по делото е доказано,че ищецът е осъществил визираното в нея нарушение.След извършена инвентаризация в звеното,в което ищецът е МОЛ,с инвентаризационни описи от 21.10.11г. и 25.10.11г.,съответно подписани от него,са констатирани липси в размер на 1451.16 лв и в размер на 1439.68 лв,потвърдени от назначената съдебно –счетоводна експертиза.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
На въпроса”може ли да бъде прието за установено качеството на МОЛ”на работника,ако в длъжностната му характеристика за заеманата длъжност това качество не е посочено и същото не му е възлагано с изрична заповед” е отговорено с решение № 1 от 31.01.11г.по гр.дело № 158/210г.на ІІІ г.о.на ВКС и с решение № 60 от 18.02.10г.по гр.дело № 324/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че за липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа.Като е приел,че ищецът е притежавал качеството на МОЛ,тъй като му е било поверено да съхранява липсващите стоково-материални ценности, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика.
Останалите посочени въпроси:може ли само въз основа на оспорени частни свидетелстващи документи да бъде прието за доказано,че липсващите материали са заприходени на дадено лице; представляват ли доказателства за възложена материално-отчетническа дейност писмените обяснения,дадени от лицето; качеството на МОЛ може ли да се доказва със свидетелски показания; следва ли да бъде кредитирана експертиза,когато вещото лице е работило по оспорени частни свидетелстващи документи, не са разрешавани в приложената от касатора съдебна практика,поради което не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Те не са от значение и за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Съгласно утвърдената съдебна практика съдът е длъжен с оглед на всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ и в случая въззивният съд е направил такива преценка,като е счел за доказани констатациите,отразени в инвентаризационните описи.Оспорване на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касационен контрол.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 569 от 28.01.13г., постановено по в.гр.дело № 15475/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.