О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
София,20.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 682 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 104 от 19.01.2009 година по гр.д. № 2760/2009 година на Пловдивски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от С. Б. М. от с. П., Пловдивска област против “Е” АД, гр. П. за сумата 50000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, настъпила на 22.12.2000 година и е отхвърлен като неоснователен обективно съединен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторни лихви от датата на злополуката до завеждане на иска. В решението е прието, че на 22.12.2000 г., по време на работата си като електромонтьор в ответното дружество, ищецът С е претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане № 541/2004 г. на РУСО, в резултат на която е получил обгаряния на двете ръце по лактите, обгаряне на лицето и осветяване на очите. Бил е хоспитализиран в Клиника по изгаряния и пластична хирургия, където в периода до 07.03.2005 г. са били извършени множество хирургични интервенции, в т.ч. обработка на раневите повърхности, некректомия на некротичните участъци и карпалните канали, фасциотомия, кожна пластика, ампутация на дистална фаланга на трети пръст на лявата ръка, кожни трансплантации. В периода 14.04.2005 г. – 20.05.2005 г. пострадалия е бил хоспитализиран повторно с цел провеждане на кинезитерапия, лазерни и парафинови процедури и е изписан с минимално подобрение, без раните да са напълно излекувани. По време на болничния престой, ръцете му са били бинтовани, плътно прилепени към корема му, без възможност да се обслужва самостоятелно. В резултат на претърпяната травма е нарушена двигателната активност и сетивността на двете му ръце, длани и пръсти; не може да извършва фини движения и с двете ръце; протичането на електрическия ток през тъканите е довело до дълбоки изгаряния, некроза на тъканите и нарушена функция на крайниците при 54 % намалена работоспособност. Травмата е била тежка и болезнена, както по време на лечението, така и в последващия период с остатъчни признаци на дискомфорт и болки при студ. Трудовото му правоотношение с дружеството ответник е било прекратено при условията на чл. 325, т. 9 КТ, след което работникът не е успял да се устрои на работа поради остатъчното обезобразяване на ръцете му и намалената му работоспособност. При така установените факти, въззивният съд е приел, че претенцията за обезвреда на претърпените болки и страдания е основателна, поради което е осъдил работодателя да заплати на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева. Приел е, че претенцията за лихва за забава от датата на увреждането е неоснователна, тъй като преди завеждане на иска работникът не е отправял покана за изплащане на обезщетение, а разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД, съгласно която при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана е неприложима, тъй като следва да се прилага ограничително за случаите на чл. 45 ЗЗД спрямо лице, причинило виновно увреждането, но не и при безвиновната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Разноски по делото не са присъди, предвид липсата на доказателства за извършването им.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд в частта му с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86 ЗЗД, както и в частта му за съдебните разноски е постъпила от С. Б. М.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по въпросът за приложението на чл. 84, ал.3 ЗЗД в хипотезата на чл. 200 КТ, обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с решение № 5 от 02.02.1995 г. по гр.д. № 565/1994г. на Четвърто гражданско отделение. Поддържа се и че съдът се е произнесъл в противоречие с точния разум на закона, прилагайки неправилно чл. 64, ал.1 ГПК (отм.), който не изключва присъждането на съдебни разноски, когато е договорено изплащане на адвокатското възнаграждение в бъдещ момент, съответно – след настъпване на определени събития.
Решението на Пловдивски окръжен съд, в частта му, в която е уважена претенцията с правно основание чл. 200 КТ е обжалвано от “Е” АД, гр. П.. Поддържа се, че размерът на обезщетението за вреди е определен в противоречие с утвърдената практика на съдилищата, съгласно която максималният размер на обезщетенията за вреди от трудова злополука е значително по- нисък. Приложени са решение № 1* от 12.12.2008 г. по гр.д. № 470/2008г. на Пето гражданско отделение; решение № 1* от 16.01.2009 г. по гр.д. № 1729/2006 г. на Второ гражданско отделение; решение № 1* от 01.10.2008 г. по гр.д. № 5086/2007 г. на Пето гражданско отделение и решение № 1* от 19.11.2008 г. по гр.д. № 1193/2006 г. на Първо гражданско отделение, в които определеното обезщетение за вреди от трудова злополука е в по-нисък размер от присъдения в обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд в частта му по иска с правно основание чл. 200 КТ е неоснователно. По формираните в решението изводи относно справедливото обезщетяване на претърпените от пострадалия работник неимуществени вреди не е налице противоречива практика на съдилищата. В съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към последиците от претърпяната вследствие на трудова злополука травма. След събиране и обсъждане на всички доказателства, имащи отношение към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е определил размер в съответствие с продължителността, характера и интензитета на претърпяните страдания, както и с оглед последиците им върху здравето и стандарта на живот, който пострадалия от злополуката работник ще следва и занапред предвид намалената му работоспособност. Между изводите, формирани в обжалваното съдебно решение и тези в сочените от касаторите съдебни актове не е налице противоречие, тъй като обезщетението се определя при условията на чл. 52 ЗЗД съобразно обстоятелствата, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди за всеки конкретен случай.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му за съдебните разноски. В съответствие с утвърдената практика на съдилищата, доказателства за противоречие в която не са представени, съдът е приел, че на основание чл. 64, ал.1 ГПК (отм.) на ищеца се дължат заплатените от него съдебни разноски, т.е. разноските, които са заплатени в хода на съдебното производство, но не и бъдещи разходи за възнаграждение, уговорено между страната и пълномощника и.
Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД са основателни. В обжалваното решение на въззивния съд и в представеното решение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, същественият материалноправен въпрос за началния момент на забавата при увреждане в резултат от трудова злополука е решен противоречиво, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 19.01.2009 година по гр.д. № 2760/2008 година на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. от с. П., Пловдивска област против “Е” АД, гр. П. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 19.01.2009 година по гр.д. № 2760/2008 година на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Б. М. от с. П., Пловдивска област против “Е” АД, гр. П. иск с правно основание чл. 200 КТ е уважен в размер на 50000 лева, както и в частта му за съдебните разноски.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: