ОПРЕДЕЛЕН И Е
№ 1160
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 961/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Т. Г. Ч. от гр. С. чрез адв. В против въззивно решение, постановено по дело № 2473/2005 год. на Софийски градски съд, II „г“ BO, с което след като е отменено решението на първоинстанционния съд , въззивният съд е отхвърлил предявените от касаторката искове по чл. 344 ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнението й извършено със заповед №22/13.02.2004 год. на управителя на М. „ Св. И. Р. ; ЕАД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 6538,62 лв. С въззивното решение е оставено в сила решението на първата инстанция в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ч. иск за обезщетение по чл. 225ал.1 КТ за разликата от 6 538,62 лв. до 18 000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания , за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивната инстанция неправилно е възприела показанията на разпитаните по делото свидетели поради което е направила неверния извод , че касаторката е била запозната с новата длъжностна характеристика преди връчване на заповедта за уволнение и с това изискванията на закона са били спазени и уволнението е законно. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване с допълнение към него. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи, че делото е решено в противоречие с практиката на ВКС, решено е в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на основанието по чл. 280,ал. 1, т. 1 ГПК са представени решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. „ Св. И. Р. ;ЕАД , гр. С. не взема становище по нея и по посочените основания за допустимост на касационната обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд приема следното :
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение следва касаторът да е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос, който да е решен в контекста на конкретния правен спор в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото /чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК/. Такъв въпрос в случая не е изрично формулиран. Независимо от това ,от съдържанието на представеното изложение може се приеме, че като съществен въпрос , който с обжалваното решение е решен при условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, е този дали заповедта за уволнение по чл. 328 ,ал.1,т.6 КТ е законосъобразна при положение, че в нея не е посочено при коя от двете законови хипотези е извършено уволнението -липса на необходимото образование или липса на необходимата професионална квалификация. В обжалваното решение е прието, че такова изрично посочване не е необходимо. Достатъчно , според въззивният съд е, че е посочено основанието като цяло и че е налице една от двете хипотези , а именно липса на необходимата професионална квалификация.
Представеното изложение по чл. 284,ал. З, т. 1 ГПК обаче не обосновава твърдяното противоречие между начина, по който е решен този въпрос във въззивното решение и практиката на ВКС. Представените решения на ВКС / Р №324/26.06.1998 год. по гр.д. №1251/1997 год. на ВКС и Р №400/11.05.2001 год. по гр.д. № 1415/2000 год. на ВКС , III г.о./ не третират визирания въпрос и с оглед на това не обосновават тезата на касатора. Не са налице и останалите основания за допустимост на касационното обжалване:
В изложението като основание за допустимост на касационното обжалване е посочено „противоречие с практиката на съдилищата“, а такова основание не се съдържа в разпоредбата на чл. 280 ГПК. Третото
основание за допустимост по чл. 280, ал.1,т. З ГПК, посочено в изложението, е свързано с въпроса дали в брутното трудово възнаграждение, въз основа на което е определя обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ следва да включва възнаграждението по клинични пътеки като се твърди, че по този въпрос няма съдебна практика и неговото разглеждане в контекста на допуснатата касация би допринесло за точното приложение на закона и развитие на правото. В случая обаче, във въззивното решение този въпрос не бил третиран / искът за обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ е бил отхвърлен като последица от отхвърляне на иска за отмяна на уволнението/и не е налице изискването на чл. 280.ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, не са налице условия за допускане на касационното обжалване и на трите посочени основания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 02.02.2009 год. по гр.д. №2473^2005 год. на Софийски градски съд по касационна жалба на Т. Г. Ч. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: