2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
ГР.С., 12.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.11.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4588/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от ОП – Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №167/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на въззивното решение е уважен до размер на 3000 лв. предявеният от Д. Одрински срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 З., за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.346, ал.1 от НК, по което ищецът е оправдан с вл. в сила присъда. В частта до пълния претендиран размер от 6000 лв. искът е отхвърлен и решението е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че по въпросите за задължението на съда да анализира всички доказателства по делото при обосноваване на извода за основателност на иска по чл.2 от З. и за обективните критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г.
С. основание за допускане на обжалването не се установява: въззивният съд е анализирал подробно доказателствата по делото при преценка на основателността на иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 /преди т.2/ З.. Посочил е, че срещу ищеца е проведено за периода от 30.03.10 г. до 16.05.13 г. / когато е влязла в сила оправдателната присъда/ наказателно производство по обвинение в тежко умишлено престъпление. Завършването на производството с оправдателна присъда определя обвинението като незаконно и предпоставя отговорността на прокуратурата – като правоохранителен орган, който го е повдигнал и поддържал, за вреди на осн. чл.2, ал.1,т.3 З..
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на осн. чл.52 от ЗЗД, въззивният съд е преценил конкретните обстоятелства на случая – тежестта на обвинението, периода на наказателното преследване, установените емоционални страдания на ищеца – притеснение от засягане на доброто му име в града и сред колегите, неприятни чувства на тревожност, довели до здравословни проблеми /високо кръвно налягане/ и негативна промяна в обичайното му поведение „на спокоен и весел човек” в семейството и обществото.
При решаването на спора въззивният съд е спазил указанията на ТР №3/05 г. и на цитираното в изложението ППВС №4/68 г., т.11. Затова не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №167/14 г. от 17.04.14 г. в частта, с която искът е уважен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: