3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
София, 13.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2597 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Ф. Б. Н. срещу решение № 1780 от 17.03.17г.по в.гр.дело № 6213/16г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № 2688 от 16.03.16г.по гр.дело № 72322/14г.на Софийски районен съд,89 състав и вместо него е постановено друго,с което е прието за установено,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между Л. Л. Н. и Ф. Б. Н. имат и двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. Ф. Н., [дата на раждане] ,е предоставено на майката; определен е режим на лични отношения на детето с бащата всяка първа,трета и пета седмица/ако има в месеца/от петък от 19 ч.до 18 ч.в неделя с преспиване,както и тридесет дни през лятото по време,несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; Ф. Б. Н. е осъден да заплаща на малолетното си дете Б. Ф. Н. чрез майката и законна представителка месечна издръжка в размер на 150 лв,считано от 1.06.15г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Формулирани са следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; Може ли съдът да формира изводи или да изгражда доводи въз основа на доказателства,каквито липсват по делото; Може ли съдът да подменя съдържанието на свидетелските показания; Длъжен ли е съдът да съобразява логически правила при преценката на доказателствата; Когато по време на фактическата раздяла, но преди прекратяване на брака,съпругата е родила дете,заченато от друг мъж,а не от съпруга,при разглеждане на иска за родителски права по отношение на родените от брака деца трябва съдът да се съобрази и с това обстоятелство.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Л. Н. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационната жалба е процесуално недопустима в частта,в която се обжалва прекратяване брака на съпрузите,поради което следва да се остави без разглеждане в тази част поради следните съображения:
Съгласно чл.280 ал.3 т.2 ГПК /изм.ДВ бр.8 от 2017г./не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по брачни искове,с изключение на въпросите по чл.59 ал.2 от Семейния кодекс,когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете,поради което касационната жалба в частта,в която се обжалва въззивното решение по иск на основание чл.322 ал.2 СК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните по делото са родители на малолетния Б. Ф. Н., [дата на раждане] Прието е,че майката Л. Н. има по-добри родителски качества от бащата.Понастоящем е в отпуск по майчинство за отглеждане на малкото си дете от връзката й с друг мъж,с когото живее на семейни начала.Бащата работи и често прибягва до помощта на жената,с която живее или на неговите родители – бабата,дядото и прабабата на детето,които го отглеждат в К..Според въззивния съд в интерес на детето е да живее с майка си,с оглед ниската му възраст и силната им емоционална връзка,като се оглежда и възпитава заедно с малкото си братче.В интерес на детето е контактите с бащата да са в рамките на обичайния режим на лични отношения с родителя,при когото малолетното дете не живее постоянно.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В ТР № 1 от 19.02.10г. по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС е прието,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд,упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби,трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В разглеждания случай посочените от касатора процесуалноправни въпроси имат характер на касационни оплаквания по чл.281 т.3 ГПК за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се отнасят до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства.Те не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика,тъй като той е изпълнил задължението си да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Необосноваността на съдебното решение може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
Материалноправният въпрос : когато по време на фактическата раздяла ,но преди прекратяване на брака,съпругата е родила дете,заченато от друг мъж,а не от съпруга,при разглеждане на иска за родителски права по отношение на родените от брака деца трябва съдът да съобрази и това обстоятелство,не е разрешаван от въззивния съд,поради което и по този въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ф. Б. Н. ,подадена чрез адв.Н. Г.,срещу въззивно решение № 1780 от 17.03.17г.по гр.дело № 6213/16г.на Софийски градски съд в частта,с която е прекратен брака на страните по вина на двамата съпрузи.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1780 от 17.03.17г.по в.гр.дело № 6213/16г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ф. Б. Н.,с ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Л. Н.,с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв/шестстотин/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението в частта,с която касационната жалба се оставя без разглеждане,може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.