О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София,07.07.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 585 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от З. Ж. Х. от с. Ч. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 16.02.2009г. по гр.д. №1015/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса представляват ли извлечението от емлячния регистър и стария картен материал писмени доказателства по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, удостоверяващи правото на собственост,който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационна жалба ОСЗ-гр. Созопол и Община С. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 16.02.2009г. по гр.д. №1015/2007г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен искът на З. Ж. Х. за признаване по отношение на ОСЗ-гр. Созопол,че наследниците на Х. Ж. С. имат право да възстановят собствеността върху нива от 6.6дка и лозе от 2.2 дка в землището на с. Р.,Община С. ,м.”М”.
П. е,че в емлячния регистър по партидата на наследодателя от 1036-38г. са вписани общо 11 броя земеделски земи /ниви и лозя/ на обща площ 52-9 дка,находящи се в м.”Ф”,”Герен соват” и “Манастира”. По преписките за възстановяване на собствеността на наследниците на Х. Ж. С. са заявени за възстановяване земеделски земи с обща площ от 138 дка без посочени местности или землища като признатите за възстановяване имоти са идентифицирани по картите на инж. Й от 1936-38г.
Прието е,че искът е неоснователен,тъй като наследодателят е починал през 1935г.,т.е. преди колективизацията и всеки от наследниците следва да поиска възстановяване на собствеността върху собствената си идеална част,а не върху съсобственото имущество като цяло,което са направили синовете на наследодателя Я,Марко Ж. и наследниците на починалия през 1991г. син на общия наследодател Ж,сред които и ищеца З. Х. С оглед на това е прието,че площта на възстановените по тези преписки земеделски земи надхвърля площта на имотите,които са записани в емлячния регистър по партидата на наследодателя от 1936г. и не се установява процесните имоти да не са били заявени,респ. възстановени по тези три преписки,както и че не е установено правото на собственост на наследодателя в съответствие с твърдения придобивен способ /давност/,нито те да са били отнети по начин,че да подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,нито да са идентични с посочените в заключението на вещото лице,което не би могло да служи като доказателство за собственост на твърдяното основание.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Бургаския районен съд от 24.07.2007г. по гр.д. №1347/2007г. е прието,че картата на инж. Й за С. землище,изработена в периода 1936-1937г. не удостоверява право на собственост към момента на внасяне на имота в ТКЗС,а само факта на владение. В същия смисъл въпросът за доказателственото значение на картата,изработена от инж. Й е решен и в решението на Бургаския окръжен съд,постановено на 03.07.2008г. по гр.д. №302/2008г.,в което е прието,че извършените в тази карта отбелязвания удостоверяват,че към 1936-38г. наследодателят е започнал да владее имотите и в този смисъл картата е индиция,че от момента на отразяването на имотите в картата наследодателят ги е завладял.
В решение №1109/11.07.2008г. на Б. районен съд, постановено по гр.д. №2955/2007г. е прието,че скицата-извадка от стар картен материал произхождаща от картата на инж. Й от периода 1036-38г. и декларация за притежавани непокрити земеделски земи представляват надлежни писмени доказателства по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ,удостоверяващи правото на собственост на наследодателя. В решение №1108/11.07.2008г. на Бургаския районен съд по гр.д. №1484/2007г. пък е прието,че индивидуалната скица,която съответствува на оземлителната скица от 1930г. представлява надлежно писмено доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ,удостоверяващо право на собственост.
С оглед на изброените по-горе решения обаче поддържаната от касатора теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос не може да бъде споделена на първо място поради факта,че в представените решения на Бургаски окръжен съд и Бургаски районен съд поставеният въпрос не е противоречиво разрешен-анализирани са различни карти /картата на инж. Й,оземлителна скица и скица-извадка от стар картен материал/ и е прието,че отбелязванията в тези карти сами по себе си удостоверяват само факта на владение. Прието е,че се установява принадлежност на правото на собственост само в хипотеза,при която имотът е посочен и в декларация за притежавани непокрити земеделски земи. Освен това противоречивото разрешаване на един въпрос може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,ако е бил поставен на разглеждане и в обжалваното решение и в това решение се съдържа разрешение на въпроса,което е различно от даденото по други дела. В случая обаче в обжалваното решение съдът е достигнал до аналогичен извод за доказателственото значение на картния материал на инж. Й отбелязването в емлячния регистър,но предявеният иск е приет да неоснователен по други съображения,свързани предимно с обстоятелството,че всички земеделски земи,които наследодателят Х е притежавал,са заявени за възстановяване и възстановени по преписките на неговите преки низходящи,т.е. по причина липсата на друга предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността,различна от свързаната с поставения от касатора въпрос.
Не е налице противоречиво разрешаване на поставения от касатора въпрос,което да обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.02.2009г. по гр.д. №1015/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от З. Ж. Х. касационна жалба вх. №4025/23.03.2009г.
Председател:
Членове: