Определение №1162 от 20.11.2013 по гр. дело №4722/4722 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1162
София, 20.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4722/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура против решение от 15.04.2013 год. , постановено по гр.д. № 4014/2012 год. на на Софийски апелативен съд ,ГК, І-ви състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 07.08.2012 год. по гр.д. №7028/2011 год. на СГС, ГК, І – 8-ми състав, с което предявеният от А. К. З. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление, е уважен в размер на 5 000 лв. и в частта, в която след отмяна на същото решение в частта с която искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв., е постановено ново решение, с което за този размер искът е уважен.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т. 1 ГПК.
Ответникът по касация А. К. З., чрез адв. М. М., оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК относно формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос и относно обосноваването на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната жалба изложение касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Посочва се , че с решението си въззивният съд се е произнесъл по процесуално- правния въпрос за определяне размера на неимуществените вреди , което следва да се извърши след задължителната преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и за точното прилагане принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика – т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. , т.11 от ТР №3/22.04.2005 год. по т.гр.д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС / защото размера на присъденото обезщетение не отговаря на реално претърпените вреди като пряка е непосредствена последица от увреждането, /, на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС,/поради липсата на мотиви за наличието на причинно- следствена връзка между незаконното уволнение и причинените вреди/.
Материалноправният въпрос според касатора е свързан с определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД към която норма препраща разпоредбата на чл.4ЗОДОВ. Счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата като се позовава на решения на ВКС, постановени на осн. чл. 218а ГПК / отм./, които нямат задължителен характер , копия от които представя с изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Макар и разграничени , визираните от касатора материалноправен и процесуалноправния въпрос съставляват един въпрос , а именно този как следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което в последствие ищецът е бил оправдан. В тази насока съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. В мотивите са взети предвид обстоятелствата релевантни към определяне размера на обезщетението, като установените вреди са разгледани в контекста на причинно – следствената връзка между тях и незаконното обвинение. Твърдението за липса на мотиви в тази насока освен , че не отговаря на действителното положение, съставлява и оплакване за допуснато процесуално нарушение, което като основание за неправилност на решението, се разглежда в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. С оглед на това критерия по чл. 280,ал.1.т.1 ГПК не е изпълнен.
Въпросът за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице при съобразяване / прилагане/ на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД , не се разрешава противоречиво от съдилищата по см. на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото , размера на обезщетението е обусловено от конкретиката на всеки отделен случай . Следователно и представените с изложението към касационната жалба решения , не могат да обосновават противоречива съдебна практика и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2013 год. , постановено по гр.д. № 4014/2012 год. на Софийски апелативен съд ,ГК, І-ви състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top