О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1162
София, 23.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1091/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Я. Г., С. А. Я., Я. Й. Я. и А. Й. Я. срещу решение от 16.03.2009 г. по гр. д. № 603/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 359/2006 г. на районен съд Царево, за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Г. Я. И. (Йовнов) ревандикационен иск за 2/3 ид. ч. от поземлен имот № 257 в кв. 27 по плана на с. Б.. Въведен е довод за необоснованост на извода за неоснователност на иска, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно допускане до касационно обжалване на решението се позовават на нормата на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Поддържат че съдът се е произнесъл по съществения за спора материалноправен въпрос дали ответниците са могли да придобият на основание давностно владение към 2005 г., правото на собственост върху земеделски имот, принадлежал на общия на страните наследодател Я включен в кооперативното стопанство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Касаторите, ищци по иска, са поддържали, че имот с площ от 450 кв. м., заснет с пл. № 257 в кв. 27 по плана на с. Б. от 1987 г., е бил част от собствен на общия им наследодател Я земеделски имот, който през 1971 г., наследодателят им е предоставил за безвъзмездно ползване на “У“Родопа” , гр. М..
Няма данни да е проведена процедура по възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, но ответникът се е позовал на придобивна давност за него и се е снабдил с констативен нот. акт за собственост през 2005 г. Това обуславя интереса на ищците от предявения иск, с който искат да се установи, че 2/3 ид. ч. от имота е тяхна собственост по наследяване от общия наследодател. В обстоятелствената част на иска поддържат, че ответникът не е придобил вещни права върху имота по давност, поради здаконовата забрана за това.
От фактическа страна е установено, че през 1971 г. наследодателят Я е предоставил чрез комисията по ТПС притежаваните от него земеделски земи 12 на брой с обща площ от 30.5 дка на угоителното стопанство в гр. М..
Ответникът е подал заявление за възстановяване на земеделски земи, като част от тях е заявил за възстановяване на наследниците на Я. Й. , а друга част за възстановяване на него като техен собственик към момента на кооперирането им. Спорният имот не е установено да е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Касаторите са предявили установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу ответника за имот пл. № 2* но с решение № 125 от 07.10.2004 г. по гр. д. № 87/2004 г.на Царевски районен съд искът е бил отхвърлен като неоснователен. Прието е, че не е установено, този имот да е бил заявен от ответника по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване и ищците не са установили той да е принадлежал на общия им наследодател и да е описан в декларацията, с която той е предоставил притежаваните от него земеделски земи през 1971 г. на У. стопанство.
С гласни доказателства е установено, че ответникът и съпругата му Н. са обработвали имот с площ от около 500 кв. м. в м. “К” от 1959 г., като са го използвали за зеленчукова градина. Имотът не е внасян в ТКЗС. В с. Б. не е било създавано кооперативно стопанство. През 1987 г. имотът е заснет в кадастралния план на селото с пл. № 2* записан е в разписния списък към него като имот на ответника и с уличнорегулационния план е включен в парцел **** за озеленяване.
През 2005 г. ответникът се е позовал на придобивна давност и снабдил с констативен нот. акт за собственост на имота №, т. ІІ, рег. № 1* н. д. № 211/2005 г. на нотариус Д. Ч. с рег. № 492.
Касаторите не са установили този имот да е идентичен с някои от земеделските имоти описани в декларацията подадена от наследодателя им през 1971 г. Не ангажират доказателства за установяване, че имотът е бил собствен на наследодателят им при откриване на останалото наследство от него през 1975 г. или към 1971 г., когато е декларирал предоставяне на имотите си за безвъзмездно ползване.
След анализ на доказателствата въззивният съд се е произнесъл по съществения въпрос легитимират ли се касаторите – ищци, като собственици на 2/3 ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство. Въз основа на преценката им е приел, че те не са станали собственици на идеални части от имота, на посоченото основание, тъй като наследодателят им не е бил собственик на този имот към момента на откриване на наследството през 1975 г. Приел е също, че дори и да се приеме, че имотът е бил част от декларирания от общия наследодател имот в т. 5 на декларацията, към 1987 г., когато е бил заснет в кадастралния план, имотът е бил придобит на основание давностно владение от ответника, тъй като в негова полза са изтекли към този момент повече от десет години, през които той е владял имота спокойно и с намерение да го придобие, на което владение ищците не са се противопоставяли.
С решението съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос на кого е противопоставимо осъществяваното давностно владение върху недвижим имот.
Направеният извод, за неоснователност на иска е изведен от фактите, с които не е установено праводателят на ищците да е бил собственик на имота. Съобразно това осъществяваното от ответника владение върху имота не е противопоставимо на ищците, а на този правен субект, който към момента на установяване на владението е бил носител на това вещно право. По делото този факт не е установен.
Въпросът за придобиване на вещни права на основание давностно владение не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която е многобройна и безпротиворечива.
Въпросът за това дали наследодателят на ответниците е придобил право на собственост върху имота на оригинерно основание давностно владение би бил от значение само ако ищците установят, че в полза на наследодателят им се е осъществил правопораждащо вещни права основание от изброените в чл. 77 ЗС. След като това не е доказано по делото за изхода на спора е без значение дали ответникът е станал собственик на имота.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.03.2009 г. по гр. д. № 603/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: