ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1163
София, 13. декември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3142 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1166/23.05.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 288/2017, с което е отменено решение № 8314/16.11.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 5375/2015, като П. е осъдена да заплати сумата от 15.000 лева – обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволна от решението в отхвърлителната част е касаторката С. М. Ч., представлявана от адв. И. М. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 и на практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата П. не взема становище по нея.
Недоволен от решението в осъдителната част е касаторът П., представляван от Бр. С. – прокурор от Апелативна прокуратура София, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/23.12.1968, ТР № 3/22.04.2005 и ТР № 1/2001 на ОСГК на ВКС, както и на противоречива практика на ВКС, която прилага.
Ответницата по жалбата С. М. Ч., представлявана от адв. И. М. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в тази негова част.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е образувано наказателно производство, продължило осем години и половина, считано от 14.01.2006 г., когато е привлечена като уличено лице за престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за съставяне и използване на неистински документ в качеството й на длъжностно лице, за което се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода, като производството е спряно с постановление от 20.09.2007г. на СГП и с ново Постановление за привличане на обвиняем от 09.06.11 г. е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1 НК – за документна измама, представляваща особено тежък случай, за което се предвижда лишаване от свобода от 10 до 20 години, с постановления от 10.02.2012 г. и от 25.04.2012 г. отново е била привлечена като обвиняем, но за друг период, за неправомерно възстановяване на ДДС. Наказателното производство срещу ищцата е било частично прекратено с постановление от 07.05.2012 г., поради това, че деянието не извършено или не съставлява престъпление, както и че е изтекъл срокът, изключващ наказателното преследване поради изтекла давност. По останалите обвинения е внесен обвинителен акт от 08.10.2012 г. в СГС, като с разпореждане на съда от 31.10.12 г. поради съществени процесуални нарушения, делото е прекратено и върнато на СГП за отстраняването им, с определение от 17.01.2014 г. друг състав на СГС е върнал делото отново на СГП с указания. С постановление от 03.02.2014г. ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 6, ал. 1 НК – за участие в О. с цел набавяне на имотна облага, като деяниението е същото, за което вече е привлечена като обвиняем по чл. 212, ал. 5 НК. С разпореждане от 18.07.2014 г. състав на СГС окончателно е прекратил наказателното производство по внесения обвинителен акт срещу ищцата и останалите обвиняеми на основание чл. 369, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 368 НПК – поради невнасяне в 3-месечен срок на делото с обвинителен акт. От данните по делото е установено, че ищцата е била задържана за 72 часа, като впоследствие мярката й е била изменена в „подписка“, като молбата й за връщане на иззетите с протокол за претърсване и изземван на веществени доказателства (счетоводни документи, необходими за работата й и счетоводно приключване на фирмите) е оставена без уважение с прокурорско постановление от 11.04.2006 г. Въззивният съд е приел, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, производството по което е прекратено, предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П., която е повдигнала обвинението. През времето, през което се е водило наказателното производство ищцата се е чувствала потисната и депресирана, повечето й познати гледали на нея като на престъпник, което тя трудно преживявала и се отдръпнала от много контакти, била спряна от пътуване в чужбина, където синът й трябвало да претърпи операция. При преценка на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил възрастта на ищцата при започване на производството (43 години); тежестта на повдигнатите обвинения, с неколкократна промяна в квалификацията; наложената за 72 часа на най-тежка мярка за неотклонение – „задържане под стража“, претърпените сериозни притеснения и тревожност във връзка с отказа на клиентите й от предоставяните от нея счетоводни услуги; воденото наказателно производство, продължило в неразумни срокове, поради което е приел, че сумата от 15.000 лв. е справедливото обезщетение за твърдените доказани и болки и страдания. Над присъдената сума съдът е приел, че искът е неоснователен, доколкото през около половината част от периода производството е било спряно, не са били извършвани никакви процесуални следствени действия; не се е развило в съдебна фаза; не са представени надлежни доказателства за сериозно повлияване върху здравословното й състояние, както и такива за медийно отразяване на случая, за повлияване в семейните й отношения, които са сред обичайните обстоятелства за присъждане на по-високи размери.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1166/23.05.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 288/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.