О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
София 17.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3465 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 1449 от 15.03.14г., постановено по в.гр.дело № 9628/13г.на Софийски градски съд,ІІ–д състав в частта,с която е потвърдено решението от 29.03.13г.по гр.дело № 54519/12г.на СРС,72 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. И. В..
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба В. В. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № [ЕГН] от 18.09.12г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. И. В. от длъжността „мениджър екип БД” в О.,на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят не е провел пълно доказване на липсата на посочените в заповедта качества на ищцата,което да представлява трайно състояние и да е в причинна връзка с неизпълнение на работата.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В случая поставеният въпрос: следва ли в заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ да се посочи периода,за който на работника или служителя му липсват качества,за да може ефективно да изпълнява възложената работа,или този въпрос е предмет на доказване в съдебния процес по оспорване на заповедта, не е от значение за изхода на делото.Действително въззивният съд е изложил мотиви,че обжалваната заповед не съдържа периода,за който е констатирана липсата на качества на ищцата,но решаващият извод е,че работодателят не е доказал наличието на приложеното основание за уволнение.
Въпросът за възможността на страните при възникване на трудовото правоотношение да уговорят конкретни измерители за изпълнението на трудовите функции от страна на служителя и за обвързаността,която това ще породи помежду им също не е релевантен спрямо преценката на съда за проведено пълно доказване в процеса на липсата на посочени качества от служителя,съставляващи трайно състояние и причинната връзка с неизпълнението на трудовите функции.
На въпроса за разграничаване на основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата по чл.328 ал.1 т.5 КТ и дисциплинарното наказание за нарушаване на трудовата дисциплина е отговорено с решение № 306 от 18.05.10г.по гр.дело № 1730/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че основната разлика между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение по чл. 190 КТ като най- тежко дисциплинарно наказание, се изразява в това, че първото основание е безвиновно . Става въпрос за обективна липса на качества , която може да се дължи на недостатъчна образованост / но не и на липса на необходимото образование, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ /, опит или природни дадености – като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора или клиенти за определени професии.Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно частично своите трудови задължения. Дисциплинарното уволнение представлява най- тежкото дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение , което представлява тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение може да става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първия случай работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това , че същият не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице.При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът може да има съответните качества, но отрицателния или неудовлетворителен резултат е последица на умисъл или небрежност.В този смисъл е и решение № 101 от 25.05.10г.по гр.дело № 4035/08г.на ІV г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК.Въззивният съд е съобразил изцяло решението си с тази практика,като е разграничил изложените в заповедта обстоятелства,които сочат за дисциплинарни нарушения,а е разгледал тези,които са релевантни за липсата на качества на служителката.
Въпросът за доказателствената тежест при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ и за доказателствените средства,с които служителят следва да доказва,че е останал без работа е разрешен от въззивния съд в съответствие с Тълкувателно решение № 6/2013г.на ОСГК на ВКС.В него е прието,че при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.с чл.225 ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта,че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение,е на ищеца.Фактът на безработица може да бъде доказан,като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца,липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен,или чрез установяване на други обстоятелства,от които може да се направи извод за оставането без работа.Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства,който се съхранява от работника/служителя съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/ДВ бр.102/1993г./Като е приел,че ищцата е доказала оставането си без работа с оригинала на трудовата си книжка, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със практиката на ВКС,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 5.03.14г., постановено по в.гр.дело № 9628/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.