2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
София, 29.11. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 753/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. К. от[населено място] против решение № ІІ-17/23.02.2010 год., постановено по гр.д. № 23/2010 год. на Бургаския окръжен съд , с което след като е отменено решението на Бургаския районен съд по гр.д. № 3427/2009 год., е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от С. И. К. против [фирма] ,[населено място] искове за отмяна на заповед №8/21.04.2009 год. на У. на дружеството, с което му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Автомонтьор” и за заплащане на обезщетение в размер на 1 440 лв. на осн. чл. 225 КТ.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение. Сочи се , че работодателят не е установил при условията на пълно и главно доказване посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни наказания, както и че заповедта е лишена от мотиви , които обстоятелства не са взети предвид при постановяване на обжалваното решение.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касация [фирма],[населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като правен въпрос касаторът сочи този относно тежестта на доказване законосъобразността на уволнението , когато тази законосъобразност е оспорена с иск за отмяна на уволнението като незаконосъообразно. Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е бил решен в противоречие с трайно установената практика на ВКС. С оглед на това счита, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Представя Р № 341/26.04.1995 год. по гр.д. № 1627/1994год. на ВКС, ІІІ г.о., Р № 1/22.01.2002 год.. на ВКС, ІІІ г.о. и Р № 802/10.04. 2002 год.
От така представените решения отношение към повдигнатия от касатора въпрос имат първите две, според които при оспорване на уволнението по исков ред в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно.
Няма основание обаче да се приеме, че с обжалваното решение въпросът за разпределение на доказателствената тежест е разрешен по друг начин.
Възраженията на касаторът- ищец срещу законосъобразността на заповедта за уволнение са били, че същата е незаконосъобразна доколкото в нарушение на чл. 193 КТ работодателят не е взел обяснения от работника относно вменяваните му дисциплинарни нарушения , както и че заповедта е издадена за нарушения, които не са извършени. За да приеме , че процедурата по чл. 193 КТ е изпълнена съдът се е позовал на показанията на св. Б. и св. К., които са били посочени от работодателя. За да приеме, че дисциплинарното нарушение „ неявяване на работа в два последователни дни „ е било осъществено, съдът се е позовал на представените от работодателя писмени доказателства – форма 76 за отчитане на явяването и неявяването на работа , както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза. Следователно съдът правилно е преценил разпределението на доказателствената тежест в процеса и е приел, че уволнението е законно, доколкото работодателят е установил, че е спазена процедурата за неговото налагане, както и извършването на едно от вменените дисциплинарни нарушения, достатъчно тежко за да бъде санкционирано с дисциплинарно уволнение.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-17/23.02.2010 год., постановено по гр.д. № 23/2010 год. на Бургаския окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: