О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1164
София, 27.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 861/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца М. Г. Г. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат В. Т. против въззивно решение на СГС, ВО, ІІ „Б” състав от 23.12.2010 г., постановено по гр. д. № 5882/2010 г. в частта, с която по жалба на ответника са отхвърлени предявените от М. Г. Г. против П. [фирма], София искове по чл. 224, ал. 2 КТ и по чл. 331, ал. 2 КТ за сумата 26 163.58 лв.-разлика между дължимата сума 69 151.42 лв. и присъдената от първата инстанция сума 95 315.00 лв. и за сумата 6 707.40 лв.-разлика между дължимата сума 4 634.60 лв. и присъдената от първата инстанция сума 11 342.00 лв. за мораторна лихва. Оставено е в сила решението в останалата обжалвана част за сумата 69 151.42 лв. по предявения иск на основание чл. 128, ал. 2 КТ и за сумата 2 951.28 лв. за държавна такса.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване ищецът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че подписано между страните извънсъдебно споразумение /съгласие, спогодба/ има задължителна сила за подписалите го, след като не е оспорено. Посочени са Р. № 134/25.07.1998 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 1300/23.06.2005 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 1694/11.11.2002 г., ВКС, V г. о., копия от които са приложени.
За ответника П. [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт К. К. е подадена касационна жалба в уважената част по предявените искове с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че в случая липсва съдебна практика на ВКС по решаването на трудови спорове на основание чл. 331 КТ видно от различните решения по делото на долните инстанции, както и че съдът се е произнесъл в противоречие с процесуалния закон, като е приел, че единствено направената по делото ССЕ определя размера на претенцията без да има направено увеличение на иска до размера, определен със ССЕ.
Касационните жалби са подадени от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че страните са били в трудовоправни отношения по трудов договор № ЛС-007/6.01.2009 г.; че на 25.05.2009 г. страните са подписали споразумение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 КТ, с което са уговорили задължение за ответника за заплащане на сумата 95 315.00 лв., представляваща неизплатени заплати за месеците: януари, февруари, март, април и май; обезщетение от 4 брутни заплати и заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск за 9 дни. Съгласно клаузите на споразумението сумата, която се дължи съгласно прекратения по чл. 331, ал. 1 КТ трудов договор, следва да бъде платена в срок от един месец от подписване на споразумението, като в т. 3 е предвидена лихва в размер на 0.1% за всеки ден забава. Във връзка със споразумението е изготвена и връчена на служителя заповед № 259/25.05.2009 г. за прекратяване на трудовия договор между М. Г. Г. и П. [фирма] на основание чл. 331, т. 1 КТ.
От правна страна съдът е приел, че поради неплащане на определената сума по чл. 331, ал. 1 КТ в едномесечния срок споразумението не е породило целения ефект да прекрати трудовия договор и основанието за прекратяването е отпаднало. При това положение искът за заплащане на обезщетение по чл. 331 КТ е неоснователен, както и иска по чл. 224, ал. 1 КТ, след като не е настъпило прекратяване на трудовия договор. Приет е за основателен иска по чл. 128, ал. 2 КТ за неплатено трудово възнаграждение с размер 69 151.42 лв. по заключение на вещо лице, както и иска за лихва за забава за сумата 4 634.60 лв.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С изложението към касационните жалби на страните по делото не са формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГК/, противоречиво разрешавани от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулираните от страните въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на СГС, ВО, ІІ „Б” състав, постановено на 23.12.2010 г. по гр. д. № 5882/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: