3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1164
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 756 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Б., британски гражданин, подадена чрез процесуален представител адв. С. Н. Й., срещу определение № 329 от 18.06.2012г. по т. дело № 365/2012г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на С. Д. Б. чрез адв. С. Й. срещу разпореждане № 4462/20.04.2012г. на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 12272/11.04.2012г. против определение от 02.04.2012г. по т. дело № 2429/2011г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и поддържа становище, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива, тъй като в мотивите са изложени съображения, касаещи основателността на първоначалната частна жалба от 11.04.2012г., която е върната незаконосъобразно от първоинстанционния съд, а в диспозитива се оставя без уважение последващата частна жалба. Излага съображения, че въззивният съд е излязъл извън предмета на обжалване, а именно разпореждането за връщане на първоначалната частна жалба. Частният жалбоподател релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – релевантните за спора правни въпроси, обусловили правните изводи на въззивния съд, се решават противоречиво от съдилищата: 1/ какви са правомощията на първоинстанционния съд при проверка на допустимостта на въззивната жалба; 2/ в компетентността на първоинстанционния съд ли е да се произнесе по въззивната жалба и да я върне като недопустима на някое от основанията, извън тези по чл. 262, ал. 2 ГПК. Позовава се на противоречие с определение от 23.06.2005г. по ч. гр. дело № 1217/2005г. на Софийски апелативен съд, ТО и определение № 257/02.04.2001г. по ч. гр. дело № 596/2001г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав. Частният жалбоподател моли въззивното определение и разпореждане № 4462/20.04.2012г. по т. дело № 2429/2011г. на Варненски ОС да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на частна жалба вх. № 12272/11.04.2012г.
Ответниците [фирма], [населено място], А. Е. Б., Д. У. Хърен и Д. Хърен не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да остави без уважение частната жалба на С. Д. Б. чрез адв. С. Й. срещу разпореждане № 4462/20.04.2012г. на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 12272/11.04.2012г. против определение от 02.04.2012г. по т. дело № 2429/2011г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че като краен резултат връщането на частната жалба е правилно. Съдебният състав е изложил съображения, че частна жалба вх. № 12272/11.04.2012г. е недопустима като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване. С определението – предмет на обжалване с частна жалба вх. № 12272/11.04.2012г., е оставена без уважение молбата за издаване на преписи от доказателствата, същото е постановено по реда на чл. 252 ГПК и е от категорията на определенията, с които съдът администрира развитието на делото, които съдът може сам да отмени или измени, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване, а правилността му се проверява при обжалване на решението, чието постановяване подготвя.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос, посочен от частния жалбоподател относно правомощията на първоинстанционния съд при проверка на допустимостта на въззивната жалба е налице постоянна съдебна практика, съгласно която първоинстанционният съд следва да извърши проверка дали частната жалба е подадена в срок и дали същата отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК. Ако частната жалба не отговаря на законовите изисквания, първоинстанционният съд следва да предостави възможност на частния жалбоподател в определен срок да отстрани нередовностите, а ако последният не направи това, в правомощията на съда е да върне частната жалба на основание чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2 ГПК. Първоинстанционният съд няма право да проверява дали определението подлежи на обжалване, но в настоящия случай този порок е отстранен, тъй като въззивната инстанция е извършила проверка за допустимостта на частната жалба с оглед обжалваемостта, респективно необжалваемостта на определението, с което не са издадени поисканите преписи.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд В..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 329 от 18.06.2012г. по т. дело № 365/2012г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.