О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1164
София 01.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 ноември 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1257/2010 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. А. като пълномощник на П. П. Б. и Р. И. Б. против решение № 756 от 31.05.2010 г. по в.гр.д. № 3248/09 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че ответникът по иска не е доказал да е собственик на новозаснетия имот № 1485, поради което изводът на въззивния съд, че имал правото да го огради, се явява необоснован.
В изложението към касационната жалба обосновават наличието на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществени въпроси във връзка с предявения негаторен иск в нарушение на тълкувателната практика на ВКС. Формулират следните въпроси: възможността ищците да искат достъп до своя имот през съседния по реда на чл. 192 ЗУТ дерогира ли възможността да търсят защита на правото си на собственост чрез иск по чл. 109 ЗС; нарушаването на едно трайно фактическо състояние чрез заграждане на участък от терена, който по плана е предвиден за улица, представлява ли неправомерно действие, пречещо на собственика на имот да упражнява правото си на собственост. Позовават се на ТР № 31/84 г. на ОСГК и на решение № 350/08 от 04.04.2008 г. по гр.д. № 1905/05 г. на ВКС, V г.о.
Ответникът по касация не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2536 от 16.10.2009 г. по гр.д. № 2991/08 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Б. и Р. Б. против Д. М. М. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне поставената от него телена ограда в частта й по протежение на 23-25 м от западната страна на дворното място на ищците, съставляващо УПИ ІІІ- 435 в кв. 66 по плана на [населено място] от 1969 г, заснето по одобрената през 2007 г. кадастрална карта на с.с. като ПИ № 59032.501.633 с площ 536 кв.м, с която е преградил достъпа им до улицата.
От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 4847/2000 г. на Пловдивския районен съд е обявен за окончателен предварителен договор от 08.04.1999 г., с който Т. И. Д. продал на П. П. Б. дворно място от 520 кв.м., ведно с намиращите се в него жилищни и стопански постройки, съставляващо парцел ІІІ- 435 в кв.66 по плана на [населено място]. С решение № 73441 от 06.03.1995 г. на ПК- [населено място] на наследниците на М. Х. М. е било възстановено правото на собственост върху земеделски имот- полска култура, с площ 0.460 дка в м.”Г. Б.”, съставляващ имот № 027002 по плана за земеразделяне. С влязло в сила решение по гр.д. № 4700/96 г. на Пловдивския районен съд праводателят на ищците Т. Д. е осъден да предаде на Д. М. и неговата сестра М. С. владението върху този имот, представляващ неурегулираната част от имот пл.№ 435 от кв. 66 по плана на [населено място] от 1969 г. През 1999 г. е било одобрено попълването на кадастралния план на селото с нов имот № 900, представляващ неурегулираната част от имот пл.№ 435. Първоначално имотът бил записан в разписния лист към плана като общински, а впоследствие – като собственост на Д. М. и М. С.. С друга заповед от 1999 г. било одобрено изменение на ЗРП за кв. 66, като за имот пл.№ 900 и за съседния му имот пл.№ 439 бил отреден общ УПИ ХVІІ- 439,900 и предвидена тупикова [улица] г. била одобрена кадастралната карта на селото, в която ПИ № 900 бил отразен като два имота – ПИ № 501.1484 и ПИ № 501.1485, като отреждането на имот № 501.1484 е за тупикова улица. Преди ответникът да постави ограда приблизително по границата със съседния УПИ ІІІ- 435, достъпът на строителна техника и товарни камиони до имота на ищците във връзка с осъществяване на разрешеното им строителство в собствения им имот се осъществявал през терена, отреден по плана за улица- тупик. До собствения им имот има осигурен достъп и от изток, но той се осъществява през проход, чиято ширина не позволява преминаването на строителни машини и товарни коли.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че с поставянето на ограда по границите на собствения си недвижим имот ответникът не е създал пречки на ищците да упражняват правото си на собственост, тъй като те нямат учредено право на преминаване през имота му. За реализиране на предвиденото строителство същите биха могли да поискат осигуряване на временен път по реда на чл. 190 ЗУТ или учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192, ал.2 ЗУТ. По тези съображения е отхвърлил предявения негаторен иск.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по първия формулиран от касаторите въпрос дали възможността да се иска осигуряване на достъп или учредяване на право на преминаване през съседен имот по реда на чл.190 и 192 ЗУТ изключва възможността за защита на правото на собственост чрез иск по чл. 109 ЗС. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие с ТР № 31/84 г. на ОСГК, в което е прието, че искът по чл. 109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползуване на вещта според нейното предназначение. В съответствие с тази тълкувателна практика въззивният съд е приел, че сам по себе си фактът, че ответникът е оградил собствения си имот, не представлява неоснователно действие и не препятствува упражняването на правото на собственост на ищците върху собствения им имот, защото те нямат учредено право на преминаване през имота на ответника, т.е. нямат противопоставимо на ответника ограничено вещно право върху неговия имот, което поражда за него задължение да търпи ограничения на правото си на собственост. Съгласно чл. 55 ЗС ограничени вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Редът и предпоставките за учредяване право на преминаване през чужд имот е регламентиран с разпоредбата на чл. 192 ЗУТ, поради което, ако такова право не е било учредено, съдът не може с решението си да признае на ищците право да преминават през чуждия имот.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по втория правен въпрос- нарушаването на едно трайно фактическо състояние чрез заграждане на участък от терена, който по плана е предвиден за улица, представлява ли неправомерно действие, пречещо на собственика на недвижим имот да упражнява правото си на собственост. Въпросът се свежда до това чия собственост е теренът, предвиден за улица и дали предвижданията по плана при действието на З./ отм./ и ЗУТ имат отчуждително действие. Касаторите не сочат съдебна практика по тези въпроси, с оглед на която да се преценява твърдението за противоречие на въззивното решение със задължителната или казуалната практика на ВКС.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 756 от 31.05.2010 г. по в.гр.д. № 3248/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: