О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1165
С., 13.12. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ гр. дело № 1265/2017 г. по описа на IV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Ц., [населено място], подадена от адвокат З. И., негов особен представител, срещу решение №8 от 11.01.2017 г. по гр. дело №315/2016 г. на Габровския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 176 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 2757/2015 г. на Габровския районен съд, в частта му, с която е признато за установено на основание чл.71, ал.1, т.1 З., че директорът на Целодневна детска градина „Я.”, [населено място], е извършил дискриминация по признак „лично професионално положение“ по отношение на Л. В. Ц. и е постановено директорът да се въздържа занапред от подобни дискриминационни действия, на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 З.. Производството е прекратено в тази част. Отменено е същото решение в частта му, с която Целодневна детска градина „Я.” е осъдена да заплати на ищеца сумата 906 лева – обезщетение за вреди от непредоставянето на безплатна храна в размер на 2 лева на ден за периода 10.12.2012 г. до 10.06.2015 г. Отхвърлен е предявеният иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 З. за заплащане на сумата 906,00 лева – обезщетение за вреди от непредоставянето на безплатна храна в размер на 2 лева на ден за периода 10.12.2012 г. до 10.06.2015 г. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 1 788 лв.
След подаване на касационната жалба Л. В. Ц. е починал и като касатор е конституиран наследникът му – В. Н. Ц., негов баща.
В. съд е приел, че с исковата молба, насочена срещу Целодневна детска градина „Я.” искове за установяване на основание чл. 71 ал. 1 т. 1 З., че директорът на градината е извършил дискриминация по признак „лично професионално положение“ по отношение на ищеца и за осъждането му да се въздържа занапред от подобни дискриминационни действия, на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 с.з., не са предявени. По тази причина първоинстанционното решение е обезсилено в тази част. Неизпълнението на задължение, което произтича от колективен трудов договор, може да бъде основание за отговорност на работодателя по КТ, но не и неравно третиране по признак „лично професионално положение“.
Ответникът по касационната жалба Целодневна детска градина „Я.”, [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: включва ли се в непедагогическия персонал в детските градини длъжността „работник поддръжка сгради” по смисъла на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и К. на ниво бранш нормативен акт от по-висока степен ли е от К. на ниво предприятие. Твърди се, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №8 от 11.01.2017 г. по гр. дело №315/2016 г. на Габровския окръжен съд в частта му относно обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
Посочените по-горе въпроси са неотносими по отношение на решение №8 от 11.01.2017 г. по гр. дело №315/2016 г. на Габровския окръжен съд в частта му относно отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска за обезщетение за вреди, но последният е с цена под 5 000 лв. и не подлежи на касационен контрол. ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решението на въззивен съд относно иска за обезщетение за вреди с под 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно.
Касационната жалба относно тази част на въззивното рашение следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8 от 11.01.2017 г. по гр. дело №315/2016 г. на Габровския окръжен съд в частта му, с която е обезсилено решение № 176 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 2757/2015 г. на Габровския районен съд относно исковете с правно основание чл.71, ал.1, т.1 З.. и чл. 71 ал. 1 т. 2 З..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на на В. Н. Ц., [населено място], срещу решение №8 от 11.01.2017 г. по гр. дело №315/2016 г. на Габровския окръжен съд относно иска с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 3 З..
Определението, в частта за оставяне без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.