О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
София, 21.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5670/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответник [фирма], [населено място] чрез управител И. Т. Й. и процесуален представител юрисконсулт М. Н., против въззивно решение на Видински окръжен съд № 139/28.06.2013 г., постановено по гр. д. № 236/2013 г.
Решението е обжалвано в частта, с която е отменено решение на Видински районен съд № 126/27.03.2013 г. и е постановено друго решение, с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца В. Г. В. сумата 3367.00 лв.-неизплатено трудово възнаграждение за периода м. април-м. декември 2011 г., както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. Г. В. сумата 3025 евро неизплатени командировъчни пари за периода 27.04.2011 г.-5.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2001 г.
Поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се реши по същество и се отхвърлят предявените искове.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирани са правни въпроси. Приложени са Р. № 700/6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2010 г., ІІІ г. о.; ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК; О. № 400/20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2009 г., ІІІ г. о.
За ответник по касация В. Г. В. е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител адвокат К. Д.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и следва да се остави без разглеждане в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска с правно основание чл. 128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение с цена на иска под 5000 лв.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по иска с правно основание чл. 215 КТ Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание да се допусне обжалването.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника за длъжността „капитан на кораб”. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /едностранно от работника без предизвестие, поради неизплатено трудово възнаграждение/, считано от 6.12.2011 г. По иска за неизплатени командировъчни пари в размер на 3025 евро за периода 27.04.2011 г.- 5.12.2011 г. въззивният съд се е позовал на чл. 31, ал. 5 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както и на заповед № 77/13.10.2009 г., касаещи размера на командировъчните пари /120 евро на ден без оглед на това дали се касае за работни или почивни дни и независимо от естеството на извършваната работа-дали корабът пътува, товари, извършва маневри, чака направление и пр./. Съдът е посочил, че от правно значение е единствено броят на дните, по време на които е полаган труд в изпълнение разпореждания на работодателя. Въз основа заключение на вещо лице съдът е приел за установено, че ищецът е бил в командировка 126 дни, които умножени по 120 евро дневно определят размера на дължимата сума в размер на 15120 евро или 29545.35 лв. /доп. закл. на в. л., лист 83/. С оглед размера на претендираната сума в общ размер на 3025 евро съдът е уважил иска с правно основание чл. 215 КТ в пълния претендиран размер.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска с правно основание чл. 215 КТ.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, относим към твърдението му, че делото е решено в противоречие със задължителна практика на ВКС, че е решено при противоречие в съдебната практика, както и че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията за допустимост на касационното обжалване са мотивирани с оплаквания за неправилност на въззивното решение, изложени с касационната жалба. Твърденията, че изводите на районния съд не кореспондират с доказателствата по делото и закона, че заключението на вещото лице е некомпетентно изготвено, че представените разходни касови ордери не удостоверяват извършени плащания и представляват неистински документи са относими към касационните основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към допустимостта на обжалването в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е бланкетно. Не е посочена съдебна практика и не са приложени влезли в сила съдебни решения като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по въпросите от значение за крайния изход на делото. С оглед на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени конкретни съображения.
Върховният касационен съд не е длъжен да извежда правен въпрос от изложението на касатора и от съдържанието на жалбата.
Непосочването на правен въпрос, като неизпълнение на общото изискване за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане обжалването пред ВКС без да се преценява обосновани ли са специалните изисквания на т. 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за тази инстанция в размер на сумата 1 500.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видински окръжен съд, Гражданско отделение № 139/28.06.2013 г., постановено по гр. д. № 236/2013 г. по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Г. В. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 2, ет. 6 разноски по делото в размер на сумата 1 500.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: