О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
гр. София, 16.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1105 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.06.2010 год. по гр. д. № 746/2010 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.04.2010 год. по гр. д. № 1710/2006 год. на Дупнишкия районен съд в частта му, с която е на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ в дял на И. Н. Т. /починал в хода на производството и заместен от правоприемника му И. Х. Д./ е възложен недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], подробно описан в решението, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от този съделител против Н. И. Т. иск за заплащане на сумата 11 950 лв., представляваща дела му в погасения жилищен кредит за изплащане на процесния имот.
Въззивният съд с горното решение е отменил първоинстанционното в частта му, с която е определена действителната пазарна стойност на делбения имот в размер на 37 000 лв. и в частта на определеното парично уравнение на дела на Н. И. Т. и вместо това е постановил друго, с което определил пазарната стойност на имота в размер на 33 300 лв. и осъдил правоприемника на ищеца И. Х. Д. да заплати на Н. И. Т. сумата от 16 650 лв. – паричното уравнение на дела му, платимо в 6-месечен срок от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва и определил съответно дължимите държавни такси от съделителите.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Н. И. Т., чрез пълномощника му адвокат П. Р., в частта му по възлагане на делбения имот, с оглед изложените в касационната жалба съображения. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл единствено в частта по облигационното вземане между страните и не е взел предвид настъпилата в хода на производството смърт на съделителя И. Н. Т., чийто наследник по закон е и той, което е обусловило и промяна в обема на дяловете в съсобствения имот. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените разноски.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулиран е материалноправен въпрос – в кой момент преминава правото на собственост върху имота, предмет на делбата по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, както и този относно настъпилите изменения в страните в хода на процеса и отразява ли се това обстоятелство на същия или не. Съображения за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията на т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, не са изложени, а се акцентира на създаден правен абсурд.
Съделителката И. Х. Д. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, в рамките на подадените и от двете страни в производството въззивни жалби, се е произнесъл с обжалваното решение и в частта по възлагането на делбения имот, като е приел, че в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ искане за възлагане е направил И. Н. Т.. С оглед наличието на предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ съдът приел, че делбата следва да се извърши чрез възлагането на имота на направилия такова искане съделител, като делът на другия съделител се уравни с пари. По жалбата на настоящия касатор е определена и действителната стойност на имота, въз основа на която е определен и размера на паричното му уравнение, платимо по начина и в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./.
Следователно, налице е произнасяне на въззивния съд в обжалваното решение по възлагателната претенция на съделителя И. Т. по подадената от настоящия касатор въззивна жалба. Този съделител е починал в хода на въззивното производство по делбата на останалото от наследодателката Т. И. Т. наследство, поради което и производството е продължило в лицето на правоприемника му. Съдът не е разглеждал въпроса за дяловете на наследниците му, с оглед обстоятелството, че качеството на такъв има и сина му Н. И. Т., тъй като такъв въпрос не е включен в предмета на делото, а се е произнесъл в рамките, очертани от въззивните жалби на страните в производството по извършване на делбата на наследството на Т. Т.. Поради това и изведените от касатора въпроси в изложението му не са относими към правните изводи на въззивния съд в постановеното от него решение, поради което и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи – т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Нито въпросът за момента на преминаване правото на собственост върху делбения имот, съгласно чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, нито настъпилата смърт на един от съделителите в хода на делбеното производство във фазата по извършване на делбата са относими към направените в обжалваното решение изводи относно способа на извършване на делбата /в която част се обжалва въззивното решение с оглед изложените в касационната жалба съображения/.
Извън горното, за да се обоснове наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се изложат конкретни съображения за необходимостта от различно от утвърденото в съдебната практика тълкуване на разпоредбите на закона по поставените /и то релевантни/ въпроси, или да се поддържа, че същите са непълни, неясни или противоречиви, с оглед създаване на съдебна практика по прилагането им или същата да бъде осъвременена, както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В случая такива съображения не са налице, а се посочва бланкетно текста на закона, с цел решаването на конкретния казус, което не обосновава наличието на това основание за допускане на касацията, при положение, че по приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е налице отдавна утвърдена съдебна практика, вкл. и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
В заключение следва извода, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 6.06.2010 год. по гр. д. № 746/2010 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд, по подадената от Н. И. Т., чрез адвокат П. Р. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: