О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1166
С., 13.12.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ гр. дело № 1361/2017 г. по описа на IV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. В., срещу решение №105 от 06.06.2016 г. по гр. дело №121/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната част решение № 1400 от 20.07.2015 г. по гр.д.№ 2133/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове срещу Б. А. М., А. Р. И. и Славея Р. И., като наследници на Р. Д. И., да бъдат осъдени солидарно с Х. Т. А., действащ като [фирма] да заплатят: сумата 288 000/двеста осемдесет и осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за ползването след прекратяването на договор от 25.11.1995 г. и въпреки противопоставянето на наемодателя за периода от 11.03.1999 г. до 11.03.2002 г. на недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица] [улица], представляващ триетажна масивна сграда, заедно с партер, мансарден етаж и надстройка,застроен на 830 кв.м.,заедно с подземието под сградата и вътрешен двор от 300 кв.м., с актуални характеристики – пететажна сграда с идентификатор № 56784.518.392.1 със застроена площ 708 кв.м. с предназначение-сграда със смесено предназначение построена в ПИ с идентификатор № 56784.518.392 с площ 894 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване-ниско застрояване-до 10 м.; сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за забава за периода 11.03.1999 г. – 11.03.2002 г. върху сумата 288 000 лв. Отхвърлен е искът срещу Х. Т. А., действащ като [фирма], за заплащане на сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.03.1999г. -11.03.2002г. върху сумата 288 000 лв. Осъдена е Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест” да заплати на Б. А. М. сумата 14 625/четиринадесет хиляди шестотин двадесет и пет/ лева – разноски по делото; на А. Р. И. сумата 14 500/четиринадесет хиляди и петстотин/ лева – разноски по делото и на Славея Р. И. сумата 5 634/пет хиляди шестотин тридесет и четири/ лева – разноски по делото.
С решение №105 от 06.06.2016 г. по гр. дело №121/2016 год. на Софийския апелативен съд Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест” е осъдена да заплати на Б. А. М. сумата 7 500/седем хиляди и петстотин/ лева разноски пред въззивната инстанция; на А. Р. И. сумата 4 600 /четири хиляди и шестотин/ лева разноски пред въззивната инстанция и на Славея Р. И. сумата 4 800/четири хиляди и осемстотин/ лева разноски пред въззивната инстанция.
В. съд е приел, че със сключването на договор от 21.11.1995 г. между ищеца и ЕТ с фирма „М.-К.-Р. И.“ е възникнало наемно правоотношение. Наемното правоотношение е прекратено на 11.03.1999 г. с предявяване на исковете по гр.д.№ 547/99 г. До предаването на имота, станало на 14.02.2003 г., Х. Т. А., действащ като [фирма] е ползвал имота, въпреки противопоставянето на наемодателя. Липсва обаче солидарна отговорност между ЕТ с фирма „М.-К.-Р. И.“, респ. неговите наследници Б. А. М., А. Р. И. и Славея Р. И. и [фирма]. Първият едноличен търговец е прехвърлил предприятието си на втория с договор от 08.09.1997 г. Според разпоредбата на чл.15, ал.1 ТЗ, в редакцията ДВ, бр.58 от 21.07.1997 г. при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Солидарната отговорност по чл. 15, ал.2 ТЗ между прехвърлителя и правоприемника е предвидена за задължения възникнали преди прехвърляне на предприятието. По делото се претендира обезщетение за поведението на правоприемника за период след прехвърлянето на предприятието-11.01.99 г. до 11.03.02 г. Ето защо основателен е искът по чл. 236, ал.2 ЗЗД против Х. Т. А., действащ като [фирма], който в исковия период е ползвал имота, предмет на прекратения договор за наем, въпреки противопоставянето на наемодателя и дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем за периода. По отношение на останалите ответници исковете са неоснователни.
Ответниците по касационната жалба Б. А. М., А. Р. И. и Славея Р. И., всички от [населено място], оспорват жалбата.
Ответникът по касационната жалба Х. Т. А., действащ като [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1. Възниква ли солидарна отговорност и във връзка с това може ли да бъде ангажирана отговорността на отчуждителя на търговското предприятие /респ. на неговите наследници/ за задължение, което е настъпило след прехвърляне на търговското предприятие по вина на приобретателя на предприятието, но е във функционална зависимост с първоначално дължимото по договора; 2. Възниква ли солидарна отговорност за прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие на ЕТ за изплащане на първоначално дължима наемна цена под формата на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, при неизпълнение на задължението на прехвърлителя лично да упражнява правата и да изпълнява задълженията по договора. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са решение №179 от 10.01.2014 г. по т. дело №396/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение №164 от 31.10.2013 г. по т. дело №421/2012 г. на ВКС, II т.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №105 от 06.06.2016 г. по гр. дело №121/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. Те не са обусловили крайното решение, защото въззивният съд не е направил извод, че има задължение, което е настъпило след прехвърляне на търговското предприятие, но е във функционална зависимост с първоначално дължимото по договора, нито че се дължи изплащане на първоначално дължима наемна цена под формата на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД. Приел е, че процесният период на ползване е след прехвърляне на търговското предприятие и само приобретателят отговаря, тъй като той е бил в имота.
По въпроса за разноските: В касационната жалба се атакува решението и в частта за присъдените разноски от въззивния съд. Тъй като не се допуска касационно обжалване, настоящата инстанция не може да разгледа касационната жалба само в частта за разноските, защото решението само в тази част не подлежи на касационно обжалване според ГПК. Касационната жалба в тази част има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по която се произнася постановилият го съд. Оттук следва, че компетентен да разгледа молбата е Пловдивският апелативен съд, на който тя следва да бъде изпратена.
По искането за разноски пред настоящата инстанция. Такива се претендират от ответниците и са представени списъци за на разноските за всяка една от тях. Трябва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на изплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат както следва: на Б. А. М. и А. Р. И. по 6225 лв. на всяка една от тях и на Славея Р. И. – 1 200 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105 от 06.06.2016 г. по гр. дело №121/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], да заплати деловодни разноски на Б. А. М. и А. Р. И., двете от [населено място], по 6225 лв. на всяка една от тях и на Славея Р. И., [населено място], – 1 200 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1361/2017 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., в частта относно молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и изпраща за разглеждане тази молба на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.