О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
София, 22 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.дело № 4093 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от София, чрез пълномощника й адвокат С. В. от АК-София срещу въззивно решение № 3105/07.05.2015 г. по в.гр.д. № 16201/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.04.2014 г. по гр.д. № 15080/2013г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от Д. Д. Д. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й със заповед № 425/19.02.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Управител филиал” в [фирма] и за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 5928,06 лева през времето от 19.02.2013 г. до 14.05.2013 г., със законните лихви до окончателното изплащане.
Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че със Заповед № 425/19.02.2013 г. на прокуристите на [фирма], на Д. Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за системни закъснения за работа, неуплътняване на работното време, както и неизпълнение на други задължения, които са й били възложени с вътрешните правила за работа. Преди налагане на наказанието, работодателят е изискал обяснения по реда на чл.193 КТ и в сроковете по чл.194 КТ е издал заповед за уволнение, поради което са изпълнени всички изисквания на закона за налагане на дисциплинарно наказание. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът е приел за доказани посочените в заповедта нарушения, които са послужили като основание за дисциплинарна отговорност на служителя. Възражението за липса на доказателства за представителна власт на прокуристите на дружеството да реализират дисциплинарната отговорност на техните служители е отхвърлено с мотива, че обемът на правомощията им произтича от закона и доколкото няма ограничаване за действията, прокуристите имат права по чл.192, ал.1 КТ. Доводът на ищцата за нарушение на предварителната закрила по чл.333, ал.5 от КТ също е отхвърлен като неоснователен, тъй като не е било спазено изискването за уведомяването на работодателя по чл.313а от КТ, с оглед на което съдът е отхвърлил предявените искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, по обуславящи изхода на делото въпроси, а именно: Правомощията, които са дадени на прокуриста съгласно чл.22, ал.1 от ТЗ включват ли правомощията на работодателя, свързани с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” или е необходимо изрично упълномощаване съгласно изискванията на чл.192, ал.1 от КТ; Ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.5 от КТ служителка, която е била бременна към датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, но поради незнание от нейна страна на този факт не е уведомила работодателя; Основателни ли са исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ при липса на предварително дадено съгласие за уволнението; Обективна ли е закрилата по чл.333 КТ; Необходимо ли е дадените от работника или служителя обяснения да достигнат знанието на работодателя, а не само до прекия ръководител, за да се приеме, че не е нарушена процедурата по чл.193, ал.1 ГПК; Необходимо ли е в трудовия договор да са посочени границите /начало и край/на работното време, за да се приеме, че работникът не е отивал навреме на работа или е напускал по-рано работното си място; Допустимо ли е със свидетелски показания да се установяват границите на редовното работното време; Чия е тежестта на доказване на наличието на дисциплинарно нарушение; Допустимо ли е като основание в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” да се посочи длъжностна характеристика, която не е връчвана на работника; Налице ли е нарушение на процесуалните правила в случай, че съдът основава своите фактически и правни изводи на свидетели, които са заинтересовани; Налице ли е нарушение на процесуалните правила ако съдът не е изложил мотиви защо възприема показанията само на едната група свидетели; Налице ли е нарушение на процесуалните правила ако съдът е приел в мотивите на решението си, че е налице нарушение на вътрешните правила на работодателя, без доказателства те да са достигнали до знанието на работника/служителя. Поставените въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адвокат М. Х.-П. е подал писмен отговор, в който подробно оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси, по следните съображения: Първият материалноправен въпрос обуславя крайните изводи на въззивния съд, но не е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, обобщена в Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГК, според което разпоредбите на Кодекса на труда не съдържат забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение, разпоредбите за доброволното представителство /чл.36 и сл.ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. В съответствие с тази практика, въззивният съд е приел, че обемът на представителната власт на прокуриста е определен от закона и след като са изпълнени изискванията за форма на упълномощаването и е извършено вписване в търговския регистър, той има права за цялостното управление на търговското предприятие, вкл. и правата по чл.192, ал.1 ТЗ и не е необходимо нарочна заповед.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос, тъй като същият е решен в съответствие с практиката на ВКС (напр. решение № 342 от 02.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 240/2012 г., III г.о.) Според разпоредбата на чл.313а КТ бременната работничка или служителка се ползва от правата по чл.333, ал.5 КТ след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. Служителката, поради личния характер на бременността, може да не иска да я разгласява, с оглед на което задължението на работодателя, свързано със закрилата по чл.333, ал.5 КТ възниква от момента, в който тя го уведоми за това обстоятелство с надлежен документ. Без значение е дали неуведомяването е резултат на бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация от работничката или служителката. Работодателят не може да ги принуди да му предоставят резултатите от медицинските прегледи, нито да ги изиска от медицинските специалисти (решение № 246 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 711/2012 г., IV г. о.). Ето защо, когато работничката или служителката не е изпълнила задължението си за уведомяване по чл.313а КТ, за работодателя не възниква задължението да вземе предварително разрешение на инспекцията по труда, тъй като не разполага с информация за състоянието й при прекратяване на трудовото правоотношение
Всички останали въпроси в изложението към касационната жалба не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. По своето съдържание поставените въпроси представляват оплакване срещу процесуалните действия и изводи на съда – неправилно анализиране на доказателствения материал при формирането на фактическите и правни изводи и неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, които доводи са по съществото на правния спор и са свързани с незаконосъобразността на въззивното решение. Изложените доводи в този смисъл са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по разглеждане на касационната жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложените съображения и съществуващата практика по поставените въпроси, които обуславят изхода на делото, не дава основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, според т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк. д. № 1/2009 г., тъй като жалбоподателят не е представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, представляващи незадължителна съдебна практика по поставените въпроси. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не се твърди, че съществуващата практика на съдилищата се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, както не се твърди, че липсва съдебна практика, поради което не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3105/07.05.2015 г. по в.гр.д. № 16201/2014г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.