4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 830 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 252 от 20.08.2012г. по ч. т. дело № 206/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение, с което е потвърдено определение № 422 от 25.04.2012г. по т. дело № 417/2011г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав, с което не е приет отвода, направен от М. Д. Д. на състава на Апелативен съд Б., и е оставена без уважение молбата на М. Д. Д. за освобождаването му от заплащане на държавна такса за производството по делото в размер 315 792 лв. по сметка на Бургаски окръжен съд.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че съдебният състав не се е съобразил с представените доказателства /две постановления на НАП, въз основа на които се търсят предполагаеми бъдещи публични задължения в размер на 2 000 000 лв., 8 000 000 лв. и 6 000 000 лв., постановление на НАП изх. № 2603/27.10.2011г., с което е постановена възбрана на единствения недвижим имот на частния жалбоподател и запор на всички банкови сметки в страната/, нито е отчел декларираните обстоятелства за неполучаване на доходи от съответните договори, липсата на договор за управление, дялове и акции в съответните дружества, както и липсата на банкови авоари, влогове и други. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, определение № 279/21.06.2011г. по ч. гр. дело № 25/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., и които се решават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба срещу определението на Бургаски апелативен съд в частта, с която не е приет отвода на М. Д. Д. на състава на въззивния съд, е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на обжалване.
Определението, с което съдът се произнася по направено от страната искане за отвод на член на състава или на целия състав на съда, разглеждащ делото, не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 1, нито по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. То не е сред посочените в процесуалния закон определения, които подлежат на инстанционен контрол.
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които са изрично посочени в закона. Определението, с което не се приема направеният от страната отвод на състава на съда, не попада в нито една от двете хипотези. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък е предвидена в закона изрична възможност да бъде обжалвано по ГПК. Определението в посочената част не е и котегорията и на актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства, нито се прегражда тяхното развитие.
В останалата част частната касационна жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното определение съгласно чл. 272 ГПК, е приел, че не са налице предпоставки за освобождаване на ищеца от внасяне на дължимата държавна такса. Изложил е съображения, че частният жалбоподател има участие в различни търговски дружества, които не са прекратени, притежава банкови авоари и недвижимо имущество. Според съдебния състав обстоятелството, че върху имуществото са наложени обезпечителни мерки от НАП се отнасят до невъзможността да се разпорежда, но не и да получава доходи, напр. наеми. Въззивната инстанция е приела, че констатираните от Бургаски окръжен съд данни за финансовото състояние на частния жалбоподател, притежаваното от него имущество, участието му в търговски дружества и възможността за реализиране на доходи не се опровергават от твърденията в частната жалба пред Апелативен съд Б..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.
По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В конкретния случай въззивният съд съобразно предоставената възможност с разпоредбата на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното определение и въз основа на доказателствата, декларираните обстоятелства, както и недекларирани обстоятелства, но които са от значение за установяване на имущественото му състояние във връзка с участието му в различни търговски дружества, на които дружества дейността не е прекратена, е постановил обжалвания съдебен акт, като не се е отклонил от трайноустановената съдебна практика. Въззивният съд е отчел и факта, че във въззивното производство констатираните от първоинстанционния съд обстоятелства не са опровергани. Останалите оплаквания, релевирани от частния жалбоподател в частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представляват основания за касационно обжалване, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не е налице. Позоваването на противоречие с Тълкувателно решение № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, определение № 279/21.06.2011г. по ч. гр. дело № 25/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. е неоснователно, тъй като посочените съдебни актове са неотносими към настоящия спор, защото разглеждат въпроса дали определението по чл. 83, ал. 2 ГПК за отказ за освобождаване от държавна такса, постановено от въззивен съд, подлежи на обжалване или е необжалваемо.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Б..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 252 от 20.08.2012г. по ч. т. дело № 206/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение в частта, с която не е приет отвода, направен от М. Д. Д. на състава на Апелативен съд Б., постановил определението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 252 от 20.08.2012г. по ч. т. дело № 206/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение в частта, с която е потвърдено определение № 422 от 25.04.2012г. по т. дело № 417/2011г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.