О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
С., 07.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 803/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Г. Д. против решение №15/24.02.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№186/2009г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,а именно:1.следва ли да се счита нарушен принципът на делбата по член 69 ал.2 изр.1 от ЗН за получаване дела на съделителя в натура,когато сме изправени пред делба на различни по вид и стойност недвижими имоти/ниви и овощни градини/,след като при наличието на техническа възможност за получаване на дял в натура от многократно по скъпия и различен по вид от другите недвижими имоти/овощна градина/,единият от съделителите не получава дял от него и 2.когато подялбата на недвижим имот с оглед получаването на дял от всеки съделител е свързана с упражняване на сервитутно право,липсата на предварително учредено или възникнало такова пречка ли е за делбения съд да извърши делбата на спорните имоти в съответствие с принципа на член 69 ал.1 от ГПК,решени в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това се твърди от касатора,че произнасянето по втория въпрос води до основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като наличната практика на ВКС е непълна,а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.В подкрепа на наличието на тези основания за допускане на касационно обжалване,касаторът цитира и прилага с изложението си четири съдебни решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. Н. Д.,Н. И. М. и Ж. И. М.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,като се е позовал на разпоредбата на член 292 от ГПК/отм/ и трайната съдебна практика,е приел,че в процесния случай делбените имоти могат да бъдат разделени реално между страните по делото,като всеки от тях получи своя дял в натура,а от друга страна тегленето на жребий е невъзможно,тъй като до делба са допуснати имоти съществено различаващи се по площ или стойност и освен това квотите на съделителите са различни,а следва да се отчете искането на част от съделителите за поставяне в общ дял на овощната градина.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че са налице условията на закона и разпределението на имотите,допуснати до делба,има приоритет пред другите способи,като се постигне целта на делбата-всеки сънаследник да получи реална част от недвижим имот,приблизително отговаряща на стойността на дела му,като при това ще се избегне парично уравнение или то ще е в минимален размер,при което е прието от съда да се извърши разпределението на имотите съгласно вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице,който дава възможност съделителите да получат имоти приблизително равни на дела им,при което не се налага голямо заплащане.
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът се позовава на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,която според т.2 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 от З.,обн.Д.В. бр.59 от 22.07.1994г./отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито съдебни актове не се посочват и не се прилагат от касатора.
Преди всичко,касаторът е длъжен да формулира ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС-правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение ,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора по член 284 ал.3 от ГПК и неговото непосочване,само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване.
Видно от съдържанието на формулираните в изложението на касатора правни въпроси,същите не са свързани с решаващите изводи на съда и не са от значение за изхода на спора,а са по неговото същество и по-скоро имат връзка с касационните оплаквания на касатора по член 281 т.3 от ГПК.
По отношение на цитираните и приложени с изложението съдебни решения,постановени от ВКС по реда на отменения ГПК,същите биха могли да се имат предвид при наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,на която касаторът не се позовава,и видно от съдържанието му те не са постановени по сходни казуси с настоящия,разрешен с обжалваното решение.
В изложението си касаторът само цитира разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като се навеждат доводи за непълна съдебна практика на ВКС и се цитира едно решение на ВКС,също постановено по реда на отменения ГПК.В точка 4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,като аргументи в този смисъл липсват в изложението на касатора.Ето защо,касационният съд намира,че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №15/24.02.2010г. на Б. окръжен съд,втори въззивен състав,постановено по гр.д.№186/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. от[населено място],Б. област да заплати на С. Н. Д.,Н. И. М. и Ж. И. М. сумата 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: