ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1166
С., 09.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 589 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на “М.” Е. С., приподписана от юрк.Младенова, както и по насрещната касационна жалба на адвокат П. като процесуален представител на Л. В. Т. от С. срещу въззивното решение на СГС от 05.VІ.2009г. по в.гр.д. № 3492/2008г.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение, поправено с решение от 28.ІХ.2009г., СГС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на СРС от 11.VІІІ.2008г. по гр.д. № 9497/2008г. в уважителните му части по предявените от Л.Т. срещу “М.” Е. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и по т.3 от КТ до сумата 3812.50лв., отменил е решението в уважителната му част по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата до пълния предявен размер 4674лв. и частично осносно присъдените разноски и държавна такса и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска за посочената разлика.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ответното дружество, чиято е била тежестта, не е установил, че е налице съкращаване на щата – представено е щатно разписание, в сила от 01.І.2008г., но не и предходно такова, за да се прецени дали е налице намаляване, съответно премахване на щатните бройки за процесната длъжност. Освен това щатното разписание не е утвърдено от Съвета на директорите, който с оглед разпоредбата на чл.16 т.2 от Устава е компетентен да взема решения за утвърждаване структурата на дружеството. Прието е и че уволнението е извършено от лице /Н.Мещерски/ без представителна власт за това. Мещерски е упълномощен с нотариално заверено на 14.І.2008г. пълномощно да сключва трудови договори, но не и да прекратява такива. Освен това, представителната власт е следвало да бъде налице към момента на отправяне на волеизявлението /08.І.2008г./, но дори да се приеме, че тя е следвало да е налице към момента на прекратяването на трудовото правоотношение с връчването на уволнителния акт на 14.І.2008г., към този момент управителят на поделението също не е имал представителна власт по изложените вече съображения.
В изложението на касатора-ответник по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса “към кой момент физическо лице, представляващо работодателя – юридическо лице, се счита за овластено с правата на работодател по смисъла на КТ” в противоречие с разрешението, дадено с решение № 206/29.ІІ.2000г. по гр.д. № 617/1998г. на ВКС ІІІ ГО, като въпросът е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Във връзка с извода на въззивния съд, че щатното разписание не е утвърдено от СД, са изложени съображения, че правомощието на СД по чл.16 т.2 от Устава е такова за определяне структурата на дружеството, обхващаща наличието на клонове и поделения, откриването и закриването им, определяне на функциите им, че щатът представлява разписанието, списъкът на работна сила и разпределението й по трудови функции и длъжности, че при дружества с голям брой поделения и клонове не е възможно СД да обсъжда всяка промяна в щатното разписание, че в правомощията на управителите на клонове и поделения е да определят броя и естеството на необходимите за стопанската дейност работни места, поради което последните имат оперативна самостоятелност да предлагат на изп.директор щатни разписания, което е съобразено и с чл.21 ал.2 т.3 от устава на дружеството. Изводът на въззивния съд противоречи на решение № 1391/20.ХІІ.1999г. по гр.д. № 340/1999г. на ВКС ІІІ ГО. Сочи се и че решение на ВКС би могло да доведе до установяване на безпротиворечива практика относно правомощията на управителните органи на ТД в областта на трудовите правоотношения и създаването на ясни и точни критерии за разграничаване на функциите им.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът е формулирал по посочения начин само въпросът “към кой момент физическо лице, представляващо работодателя – юридическо лице, се счита за овластено с правата на работодател по смисъла на КТ”. С оглед направеният от въззивния съд алтернативен извод в атакуваното решение /че дори да се приеме, че представителната власт следва да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, към този момент управителят на поделението също не е имал власт за прекратяване/, с представеното решение на състав на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 617/1998г. не се обосновава противоречива практика по релевирания въпрос. Но дори да бе налице противоречива практика, въпросът не е от значение за изхода на спора. Това е така, тъй като той касае само един от трите сами по себе си решаващи изводи на въззивния съд, в т.ч. за неустановено по делото наличие на съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност, а този извод не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване по предвидения в ГПК ред.
Касаторът не е формулирал по изисквания начин въпрос във връзка с извода на въззивния съд за неутвърждаване на щатното разписание от СД. Изложените в тази насока съображения обективират разбирането му за структурата на дружеството, за същността на щата и в чии правомощия е промяната му, т.е. те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и подлежат на касационен контрол в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Липсата на формулиран въпрос е пречка за преценката дали той е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, предмет на решението на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 340/1999г. Следва да се отбележи още, че в атакуваното решение не е разрешаван въпросът за правомощията на управителя на предприятието, а и такова възражение ответникът не е въвеждал.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано по касационната жалба на дружеството.
С оглед на изложеното и на основание чл.287 ал.4 от ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на Л. Т..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ-А ГО, постановено на 05.VІ.2009г. по гр.д. № 3492/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: