О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166.
гр.София, 23.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомри две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1060 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. В. срещу решение № 208 от 29.12.2008 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, В. отделение, IV “Г” състав, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г. за оставяне в сила на решение от 21.08.2006 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на Софийския районен съд, 60 състав, с което е извършена делба между касатора Н. Г. В. и З. Г. Б. на допуснати до делба имоти, находящи се в сутеренния и таванския етаж на триетажна жилищна сграда /вътрешна къща/ в гр. С., ул.”О” № 61, построена в УПИ XVII-17 от кв.542 по плана на гр. С., м.”Г”, чрез разпределението им по реда на чл.292 от ГПК /отм./
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли да се спре дело за делба при заведено от един от сънаследниците дело по чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на запазена част от наследство. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата З. Г. Б. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Преди постановяване на решението, с което е оставил в сила първоинстанционното решение за извършване на делбата, въззивният съд е отказал да спре делото за делба до приключване на заведените от Н. Г. В. дела по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на родителите му А. М. В. и Г. Н. В. /част от което наследство са и имотите, предмет на делбата по настоящото делото/, като е приел, че тези дела не са преюдициални за настоящото производство.
Решението на въззивния съд по горепосочения процесуален въпрос не е в противоречие с трайната практика на ВКС по въпроса дали дело по заведен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН е преюдициално за правилното решаване на дело за делба. Константната практика на ВКС е, че делото по заведен иск по чл.30, ал.1 от ЗН е преюдициално за правилното решаване на иск за делба в първата фаза на делбата, в която се определят кои имоти, между кои съделители и при какви квоти се допускат до делба. В производството по втората фаза на делбата, която започва след влязло в сила решение по допускане на делбата, решението по иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН не е преюдициално. Това е така, тъй като във втората фаза на съдебната делба съдът се произнася само по въпроса как да бъде извършена делбата на вече допуснатите до делба имоти /чрез възлагане, чрез разпределение между съсобствениците или чрез изнасяне на публична продан/ и няма право да преразглежда въпросите, които са решени със сила на пресъдено нещо с влязлото вече в сила решение по първата фаза на делбата: затова кои имоти следва да се допуснат до делба, между кои съделители и при какви квоти.
Касаторът не е посочил практика на ВКС или на други съдилища, в която горепосочения процесуалноправен въпрос да е решен по начин, различен от този, по който е решен в обжалваното решение на СГС и в трайната практика на ВКС, поради което не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая по поставения от касатора въпрос /затова кога едно дело е от значение за правилното решаване на друго дело и поради това е основание по чл.182 ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, респективно по чл.229, ал.1, т.4 от новия ГПК за спиране на делото/ има ясна и пълна правна уредба и трайна и последователна практика на съдилищата, която не се нуждае от коригиране.
Разноски не са направени и не се претендират от ответницата по касационната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, В. отделение, IV “Г” състав по жалбата на Н. Г. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.