ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1166
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 636 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. И като процесуален представител на „П” А. С. срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 05. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 2460/2008г.
Ответникът по касационната жалба Р. В. А. от С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на Софийския районен съд от 07.V.2008г. по гр.д. № 476/2004г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е осъдил „П” А. да заплати на С. Х. В. от С. , заместена в процеса след смъртта й от наследника й Р. В. А. , 2642..46лв., ведно със законната лихва, считано от 03.ІІ.2004г. В останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени исковете на В. по чл.222 ал..3 от КТ – за разликата до 11481. 24лв. и по чл. 357 от КТ във вр. с чл.2.1 от раздел V от БКТД за сумата 1913.54лв., първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение уволнението на С. В. със заповед № 88/30.І.2003г. на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ е признато за незаконно и отменено. Към датата на уволнението тя е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е работила при дружеството повече от 23 години. При тези обстоятелства са налице предпоставките на чл.222 ал.3 от КТ за присъждане на претендираното гратификационно обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за шест месеца, тъй като отмяната на уволнението има действие занапред от влизането на решението в сила, а до този момент по аргумент от чл.354 т.1 от КТ трудово правоотношение не е съществувало.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос по приложението на чл.222 ал.3 и чл354 т.1 от КТ в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в три решения на състави на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
С представените решения на състави на ВКС по гр.д. № 171/2001г., по гр..д. № 933/2001г и по гр.д. № 1044/2003г. не се обосновава твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по релевирания материалноправен въпрос. И в трите решения е прието, че с факта на отмяна на уволнението сам по себе си основанието за плащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ не отпада и че такъв резултат настъпва само в случай, че работникът или служителят се е явил и е допуснат на работа от работодателя на длъжността, на която е възстановен. Прието е, че за законосъобразността на изплащането на такова обезщетение е без значение признаването на уволнението за незаконно, ако към момента на извършването му са били налице предпоставките по чл.222 ал.3 от КТ. Изводът на въззивния съд в атакуваното решение не е в противоречие, а в съответствие с посочената съдебна практика с оглед и на обстоятелството, че възстановяване на трудовото правоотношение в случая е невъзможно поради смъртта по време на настоящото производство на С. В.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На ответника по касация не се дължат разноски, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ВК, І. Д отделение, от 05. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2460/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: