О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
София, 19.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 726/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. С. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 24.04.2012 г., постановено по гр. д. 0 171/2012 г., с което е потвърдено решение от 1.02.2012 г. по гр. д. № 2609/2011 г. на Кюстендилски районен съд, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от С. Г. Я. против [фирма], [населено място].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно:досежно преценката на съразмерността между тежестта на констатираните нарушения на трудовата дисциплина, извършени виновно от страна на наказаното лице и наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ. Позовава се на съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК и по реда на чл. 218и ГПК/отм./.
За ответника по касация С. Г. Я. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат А. Т.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното:
С формулиране на материалноправния въпрос, посочен с изложението касаторът е изпълнил общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице обаче специалното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
Вярно е точно обратното.
Въззивният съд е възприел констатациите на първоинстанционния съд при преценка за събраните по делото гласни доказателства относно извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в напускане на поста без разрешение на отговорник охраната и допускане влизане в почивен ден на територията на предприятието на друго лице, също служител на дружеството, който в момента не е бил на смяна и не е бил включен в предварително утвърден от управителя списък, за които нарушения работникът е бил дисциплинарно уволнение.
Въззивният съд е възприел и правният извод на първоинстанционния съд за допуснато от работодателя нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, обоснован с чисто дисциплинарно минало на нарушителя, конкретните обстоятелства, при които са извършени нарушенията, липсата на каквито и да било настъпили за работодателя вредни последици от извършените нарушения.
Конкретните обстоятелства на процесния случай дават основание на настоящия състав да приеме, че по материалноправния въпрос, повдигнат от касатора, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, в който смисъл са представени от касатора към изложението решения, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ с оглед тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на работника е приложена от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд от 24.04.2012 г., постановено по гр. д. № 171/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: