Определение №1167 от 21.10.2013 по гр. дело №2219/2219 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167

София, 21.10.2013г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2219 по описа за 2013г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.Й. като процесуален представител на Х. Т. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 06.ХІІ.2012г. по в.гр.д. № 2053/2012г.
Ответникът по касационната жалба Ф. А. Ф. от [населено място], [община], в отговора по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалните си представители адвокати Г.Г. и Г.Н. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. по въззивна жалба на ищеца и насрещна въззивна жалба на ответницата е потвърдил решението на Провадийския РС от 17.ІV.2012г. по гр.д. № 341/2011г. в уважителната му част, с която е развален алеаторният договор между страните, предмет на нот.акт № 159/07.ІХ.2009г., относно прехвърлената лично от Ф.Ф. на Х.И. 1/6 ид.част от апартамент, находящ се в [населено място], с площ 110.47 кв.м, отменил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска на Ф. за разваляне на договора и относно прехвърлените на И. 2/6 ид.части от наследодателката на ищеца Д. Е. и вместо него е постановил друго, с което е развалил договора и за тези 2/6 ид.части, като е присъдил и държавна такса.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за недоказано, че ответницата е изпълнявала договорното си задължение да поеме гледането и издръжката на ищеца и починалата му майка лично или чрез трето лице.
Страните по делото не живеят в едно домакинство, между тях не е създадена обща семейна среда съобразно целта на договора, полаганите от време на време грижи не представляват точно изпълнение; не се установява твърдението на ответницата да е канила ищеца да живее в прехвърленото й жилище, да му е предоставяла издръжка, нито е предлагала трансформиране на издръжката от натура в пари; ищецът страда от болно сърце, високо кръвно, направил е бъбречна криза, неколкократно е търсил помощта на близки и съседи за осигуряване на превоз до [населено място] за посещаване на лекар и провеждане на лечение, не е доказано ответницата да е задоволявала нуждите му от здравеопазване, което задължение не отпада дори и той да бе здрав и в състояние сам да се издържа и обслужва, нито при обективни причини; не е установена кредиторова забава; при тези обстоятелства е основателен иска за разваляне на договора за 1/6 ид.част.
Прехвълителката Д.Е. и ответницата също не са живели в едно домакинство; ответницата не е полагала дължимата грижа и не е давала издръжка и на нея лично или чрез трето лице, налагало се прехвърлителката да разчита на собствените си възможности с помощта и на сина си Ф. и на съседка; не са ангажирани доказателства ответницата да е снабдила прехвърлителката с дърва за огрев през 2009г. и 2010г., установено е, че това е сторил Ф.; само за период от четири месеца ответницата е заплащала сметките на Е. за вода и електричество; Ф. платил за ремонта на покрива на жилището в П.; Е. е страдала до смъртта си от хипертонична болест на сърцето с последици от мозъчносъдова болест, имала е нужда от грижи за подобряване на здравословното й състояние, но такива не са й предоставяни от ответницата, а от ищеца; при тези обстоятелства е основателна и останалата част от претенцията.
В изложението Х. Т.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, по въпросите: 1. следва ли обемът и съдържанието на поетите с алеаторния договор задължения да се определят чрез тълкуване на волята на страните, изразена в договора, обемът и характeрът на грижите трябва ли да отговаря на конкретните нужди на кредитора – в противоречие с решение по гр.д. № 46/2009г. ІІІ ГО; 2. по какви критерии се определя обемът на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор и отчитат ли се потребностите на кредитора, неговата възможност да се справи сам – в противоречие с решение № 863/22.ХІІ.2010г.. ІV ГО; 3. районният съд не е изпълнил задължението по чл.146 ГПК да даде указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и за кои от твърдените от страните факти не се сочат доказателства – в противоречие с решение № 700/06.ХІІ.2010г. ІІІ ГО; 4. по процесуалноправния въпрос за постановяване на решението в съответствие с доказателствата по делото и закона – както коментарът на съда за обстоятелства, почиващи на предположения, така и липсата на коментар на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност, допринасяли за постановяване на решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в каквато насока били мотивите на решение по гр.д. № 513/2010г. ІV ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По поставените от касатора първи и втори въпроси, свързани помежду си, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената задължителна съдебна практика. Съдът именно чрез тълкуване на волята на страните по алеаторния договор е определил обема на уговорената престация на приобретателката, като след пространна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства е направил извод, че последната не е полагала за прехвърлителите грижите, от които те са имали нужда и не са могли да осъществяват сами, нито им е предоставяла нужната издръжка в натура, нито в пари.
По третия процесуалноправен въпрос по приложението на чл.146 ГПК въззивният съд не се е произнесъл. И това е така, тъй като във въззивната си жалба касаторката не е въвела оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на изискванията на посочената разпоредба. Следва да се отбележи в тази връзка, че касационен контрол ВКС осъществява само на процесуалните действия на въззивния съд и на постановеното от него решение.
Четвъртият релевиран в изложението въпрос е бланкетен. В него не се конкретизира кои мотиви в атакуваното решение почиват на предположения, нито кои от събраните доказателства не са подложени на преценка и съобразени при постановяване на решението. Това препятства възможността за преценка от ВКС дали тези обстоятелства биха били от значение за изхода на спора, което е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, пети състав, № 2429 от 06.ХІІ.2012г. по в.гр.д. № 2053/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top